Херкулес седеше до кухненската маса и гледаше как над чашата горещо черно кафе в ръцете му се вдига пара. Срещу него Елена мълчеше, без да докосва кафето си.
Преди петнайсет минути Херкулес бе излязъл от банята — толкова рядък лукс и удоволствие, че посвети над половин час на бръсненето и горещата вана. И когато Хари излезеше, щяха да имат още нещо общо помежду си. Не само да тръгнат към вражеските земи като дръзки и доблестни кръстоносци, но и да го сторят гладко избръснати. Дреболия може би, ала тази дреболия напомняше униформата на някакво тайнствено братство и безкрайно ласкаеше самолюбието на Херкулес.
Скала видя как вратата на сградата се отвори и двамата излязоха на тротоара. Хари изглеждаше точно като свещеник, тръгнал за ранна литургия. С една-единствена разлика — дългото намотано въже, преметнато през рамото му. Край него джуджето се люшкаше върху патериците си с мощни, сръчни движения на гимнастик.
Напускаха Виа Николо V; Скала ги видя как завиха през мрака наляво и продължиха покрай ватиканската стена на запад, към кулата „Сан Джовани“. Беше пет без двайсет сутринта.
Итън — седнал зад волана на форда с нощен далекоглед в ръката — също ги видя да излизат. Две неща го озадачиха: джуджето и дългото намотано въже.
— Хари и джудже — обади се Адриана.
Беше съвсем будна и ги зърна ясно в секундата, когато минаха под една улична лампа, преди да изчезнат в мрака.
Итън остави далекогледа.
— Но отец Даниъл го няма, а Скала не си мръдна и пръста.
— За какво им е въже? Мислиш ли, че…
— Отиват да измъкнат Маршано — довърши Итън. — А полицията кротува.
— Нищо не разбирам.
— И аз.
137
По мрачната улица изтрополи камион, натоварен с дърва. После отново настана тишина. Хари и Херкулес излязоха от прикритието си зад ъгъла на ватиканската стена.
— Знаеш ли за какво са тия дърва, мистър Хари — прошепна Херкулес. — Целият град е пълен с пещи за пица. Пица — Той болезнено примижа. Изведнъж подаде патерицата си на Хари и се завъртя към стената. — Повдигни ме.
Хари се озърна към улицата, после хвана Херкулес за кръста и го вдигна към тесния корниз, който минаваше някъде на половината височина. Херкулес протегна ръце и успя да се вкопчи в ръба. След миг вече балансираше върху корниза.
— Първо патериците. После въжето.
Хари подаде патериците над главата си, после метна въжето. Херкулес го сграбчи, изтръска един-два метра, прехвърли примка през рамото си и пусна свободния край.
Хари хвана и усети, че въжето е здраво изпънато. Отгоре Херкулес се усмихна и му махна с ръка. След десет секунди Хари се озова на корниза до него.
— Може да не ме бива в краката, мистър Хари, но инак съм като гранит, а?
— Така си е — отвърна Хари с лека усмивка.
— Тръгнали сме да търсим истината. А на света няма по-благородна цел, нали, мистър Хари? — Херкулес впи поглед в Хари и от очите му бликна болката на цял един живот. После бързо вирна глава и погледна към върха на стената. — Повдигни ме пак, мистър Хари. Този път ще е по-сложно. Облегни гръб на стената и гледай да пазиш равновесие, инак и двамата ще се озовем долу.
Хари притисна гръб към стената и заби пети в тесния каменен корниз.
— Давай — прошепна Хари.
Усети как Херкулес го хвана за раменете и се изтегли нагоре. Навитото въже изшумоля по гърдите му, парализираните крака на Херкулес го удариха по лицето и тежестта изчезна. Хари бързо се озърна нагоре. Херкулес бе коленичил върху стената.
— Патериците — каза той.
— Как изглежда? — запита Хари, докато ги подаваше.
Херкулес провря ръка през патериците и надникна във ватиканския парк. Само на трийсет метра от тях кулата се извисяваше над няколко дървета. Наведе глава и видя как Хари му махна.
— Успех.
— Ще се видим вътре — намигна Херкулес.
Сетне Хари го видя как намота въжето около една издатина на стената, прихвана по-здраво патериците и изчезна отвъд ръба.
Хари се поколеба за секунда, после отново огледа улицата и скочи. Падна, претъркаля се и веднага стана. Изтупа се, придърпа черната барета над челото си и тръгна по Виале Ватикано обратно натам, откъдето бяха дошли. Пистолетът на Скала беше под колана му. В джоба си усещаше тежестта на клетъчния телефон. Сградите отпред се очертаваха като черни силуети на фона на просветляващото небе.