— Ваше преосвещенство — усмихна се Херкулес и почтително склони глава.
Радиостанцията на Томас Кайнд хвана съобщението едновременно с клетъчния телефон на Адриана, включен към радиовръзката между екипите.
— Не знам дали на някой му пука, но портата на железопътната линия е отворена и към Ватикана се задава локомотив.
Говореше пилотът на хеликоптера, току-що навлязъл от юг над територията на Ватикана.
— Скайкам, сигурен ли си?
— Категорично.
Адриана бързо завъртя глава към Итън.
— Железопътната порта е отворена, към нея се приближава локомотив.
Итън зяпна.
— Господи… ето как ще измъкнат Маршано!
— Скайкам, дръж камерата върху локомотива. Дръж го! — чу Томас Кайнд думите на Адриана, после връзката прекъсна.
Той рязко врътна ключа и двигателят заработи. Никой от хората в кулата не се обаждаше. Повече не можеше да изчаква, трябваше да разбере какво е станало. Дръпна лоста, изкара колата заднешком от чакълестата алея и подкара по тесния път край кулата. Натискаше газта докрай и се мъчеше да различи нещо през дима и падащата пепел. Изведнъж край стъклото прелетяха храсти. Колата с трясък закачи едно дърво, отскочи и хлътна настрани в някакъв жив плет. Кайнд нямаше представа кога е излязъл от пътя. Яростно даде заден ход. Двигателят изрева, раздаде се свистене на гуми. Колата се разтресе, но не помръдна. Той отвори вратата и видя, че колелата се плъзгат в размазаните листа като по лед.
Томас Кайнд изруга на родния си испански, изскочи навън и кашляйки от дима, побягна към гарата.
155
10:48
Сред гъстия дим Дани и Елена се измъкнаха през една аварийна врата на партера в Апостолическата библиотека.
— Наляво — долетя изпод кърпата гласът на Дани и Елена зави по тесния път към градините.
— Хари — тревожно изрече Дани по телефона.
Тишина.
— Хари, чуваш ли ме?
От другия край долетя тихо съскане, сякаш линията беше отворена. После…
ЩРАК!
Връзката прекъсна.
— По дяволите! — изруга Дани.
— Какво има? — попита Елена. Изведнъж я обзе страх за Хари.
— Не знам…
Скупчени на терасата, Хари, Херкулес и Маршано мълчаливо се взираха надолу през пушека.
— Сигурен ли си, че са там? — обърна се Хари към Херкулес.
— Да, до самата врата.
Докато се спускаше от покрива към терасата, Херкулес бе видял двама от мъжете в черно да заемат позиции до вратата. Но сега не можеха да ги различат сред гъстия дим.
Изведнъж Хари измъкна от джоба си радиостанцията на Антон Пилгер и я подаде на Херкулес.
— Разкарай ги.
Херкулес пое радиостанцията, включи я и намигна на Хари.
— Спуснаха се с въже покрай кулата! — тревожно изрече той на италиански. — Отдалечават се към хеликоптерната площадка!
— Va bene21 — изпращя отговорът.
— Площадката! Площадката! — подвикна Херкулес за всеки случай, после изключи радиостанцията.
Под тях се раздаде шум и зърнаха как двамата агенти се отдалечават тичешком от кулата.
— Сега! — възкликна Хари.
— Ваше преосвещенство — каза Херкулес.
Въжето заподскача като живо в ръцете му; той прехвърли примка през раменете на Маршано, после стегна още една около кръста му. След миг Херкулес балансираше върху парапета, а Хари помагаше на Маршано да се прехвърли. После преметна въжето през стоманената тръба, стисна здраво и като отстъпи назад, започна да спуска двамата към земята.
— Мистър Хари! — долетя най-сетне отдолу гласът на Херкулес.
Въжето се отпусна, после отново се обтегна и Хари разбра, че Херкулес го изпъва. Хвана парапета, прехвърли се и започна да слиза. В същия миг прокънтя изстрел. Куршумът разкъса въжето наполовина и Хари прелетя като камък пет метра, преди въжето отново да се закачи за парапета. Само след миг то се скъса окончателно и Хари падна на земята.
Претъркаля се и стреснато надигна глава, защото нейде наблизо отекна крясък. Край храстите Херкулес бе вкопчил железните си пръсти в шията на един от хората в черно.
— Внимавай! — изкрещя Хари.
Джуджето не виждаше, че онзи държи пистолет. И дулото пълзеше нагоре към слепоочието му.