— Пистолет! — изкрещя Хари отново, скочи на крака и се хвърли напред.
Херкулес напъна с ръце и в същия момент избухна оглушителен изстрел. Раздаде се страховит писък и двамата рухнаха.
Хари и Маршано дотичаха едновременно. Агентът лежеше неподвижно, с ужасяващо изкривена глава. Херкулес бе паднал по гръб и кръвта заливаше половината му лице.
— Херкулес! — Хари бързо коленичи до него. — Боже господи — прошепна той, опипвайки шията му за пулс.
Внезапно Херкулес отвори едното си око и надигна ръка да избърше кръвта от другото. После примига и седна. Още веднъж забърса кръвта с длан. Отстрани на лицето му се проточваше дълга кървава бразда, обградена от бяло барутно изгаряне.
— Не могат да ме убият — каза той. — Не е толкова лесно.
В далечината изсвири локомотив. Херкулес напипа патерицата и се изправи. Въпреки кръвта в очите му танцуваха искри.
— Локомотивът, мистър Хари! Локомотивът!
156
Адриана излезе от сградата и видя как Итън изчезва сред дима по пътя зад катедралата.
— Скайкам, какво става с локомотива? — кресна тя тичешком по телефона.
Изкачи се по хълма и хукна през тревата към кметството на Ватикана. След три-четири минути щеше да стигне до гарата.
Елена дръпна Дани под едно дърво край църквата „Сан Стефано“ и изчака хеликоптерът да се отдалечи. Той отмина, после изведнъж зави назад към гарата.
В същия момент избръмча телефонът на Дани.
— Хари…
— Маршано е с нас. Какво става с локомотива?
Елена чу гласа на Хари и сърцето й заподскача. Беше жив, поне засега.
— Хари, има въздушно покритие — каза Дани. — Не знам чие. Мини от другата страна, покрай Радио Ватикана и Етиопския колеж. Дотогава вече ще съм наблизо и ще разбера какво става.
10:50
— Стойте тук! — кресна Роскани на Скала и Кастелети.
Завъртя се и хукна покрай релсите след опушения зелен локомотив, който вече минаваше през портата и потъваше в надвисналата димна завеса.
За момент Скала и Кастелети зяпнаха от изненада. Досега Роскани бе пристъпвал малко по малко край линията, но внезапната му реакция ги свари напълно неподготвени. Изведнъж двамата се втурнаха подир него. Но след десетина метра спряха. Роскани бе стигнал портата и тичешком изчезна в полумрака.
Двамата стояха и гледаха. Имаха чувството, че целият Ватикан гори или е под артилерийски обстрел.
Внезапно право над тях прелетя с рев хеликоптер от италианската армия. В същото време по радиото изпращя гласът на Фарел, който заповядваше на хеликоптера на У Ен Ен незабавно да напусне въздушното пространство на Ватикана.
— По дяволите — изруга Адриана, като чу заповедта.
Над нея двигателите на хеликоптера нададоха още по-силен вой и Скайкам започна да се отдалечава.
— Остани на юг от стената — извика тя по телефона. — Когато локомотивът излезе, не го изпускай!
Кой знае защо, локомотивът бе спрял веднага след влизането. Роскани бързо пресече релсите и изтича надясно зад гарата. Кашляйки, просълзен от дима, той разкопча сакото си и измъкна деветмилиметровата берета. После тръгна към кулата, като се мъчеше да различи нещо наоколо. Вършеше беззаконие, но вече не даваше пет пари за закона. Майната му. Беше взел това решение още в момента, когато тръгна край релсите след локомотива и видя как грамадната порта се разтваря. Само това му трябваше — отвор в стената — и той се втурна натам, без да мисли, подчинен единствено на пламналото вълнение и на чувството, че трябва да направи нещо.
И сега, докато се бореше с дима, сълзите и задушаването, той се молеше от все сърце да не се е загубил, да стигне до братята Адисън преди убийците на Фарел или Томас Кайнд.
Стиснал картечния пистолет, Томас Кайнд тичаше напред, бършеше очи и се мъчеше да не кашля от лютивия дим. И бездруго едва виждаше, а от кашлицата му ставаше още по-зле.
Той изтича през тревата, прескочи някакъв жив плет и изведнъж спря. Нямаше представа къде се намира. Сякаш караше ски сред виелица. Напред, назад, нагоре, надолу — всичко беше еднакво.
Далеч наляво виеха сирени. Горе, също отляво, долиташе тътен на витла — вероятно армейският хеликоптер кръжеше, преди да се спусне над папския дворец. Кайнд измъкна радиостанцията и заговори на италиански.