— Тук S. Приемам.
Тишина.
— Тук S — повтори той. — Приемам.
Притискайки влажните кърпи върху лицата си, Херкулес, Хари и Маршано бързаха по тесния път към Радио Ватикана. От малката радиостанция под колана на Херкулес долетя гласът на Томас Кайнд.
— Кой е? — попита Маршано.
— Според мен някой, с когото е по-добре да си нямаме работа — отвърна Хари. Нещо му подсказваше, че трябва да е Томас Кайнд.
Закашля се и погледна часовника.
10:53
— Ваше преосвещенство — бързо каза той. — Разполагаме с пет минути, за да минем край Етиопския колеж и да стигнем до га…
— Мистър Хари! — внезапно извика Херкулес.
Хари се озърна. Само на два метра от тях сред дима стоеше мъж в черен костюм. В двете си ръце стискаше по един грамаден револвер. Той пристъпи напред. Беше висок, младолик, с чуплива коса. Невероятно приличаше на Клинт Истуд в ролята на Мръсния Хари. Последният човек на Томас Кайнд.
— Остави пистолета долу — заповяда той на английски със силен френски акцент. — Колана също.
Хари бавно се приведе и остави пистолета на земята, после разкопча чантичката и я пусна до него.
— Хари… — долетя гласът на Дани от клетъчния телефон. — Хари!
В този момент се случи нещо, което изненада всички. Полъхна ветрец и леко разсея дима. В същия миг се раздаде далечната свирка на локомотива, минаващ през портата. Човекът в черно изведнъж се усмихна. Влакът идваше, но тия тримата нямаше да го хванат.
Беше дреболия, съвсем кратък миг, но Херкулес чакаше тъкмо това. С едно светкавично движение той прехвърли цялата си тежест върху лявата патерица и запокити дясната.
Човекът в черно извика от изненада, когато патерицата блъсна дясната му ръка и изби револвера. Но веднага се опомни, завъртя другия револвер към Хари и натисна спусъка. В този момент Херкулес се хвърли напред. Хари видя как револверът подскочи в ръката на агента, чу оглушителния изстрел. После Херкулес се стовари върху противника и двамата рухнаха на земята.
Пръстите на Хари напипаха пистолета. Сетне всичко се разпадна на отделни проблясъци. Части от секундата. Късчета. Мигове. Ярост. Бяс. Вече бе прелетял напред и падаше върху човека в черно. Лакът около шията му. Дърпаше го от Херкулес. Насочваше дулото на пистолета към главата му. Сетне изведнъж врагът се изтръгна от хватката.
След миг той сграбчи Хари с две ръце за косата, дръпна напред и с всичка сила блъсна глава в челото му. Хари зърна ослепителна мълния, сетне пред очите му причерня. След секунда зрението му се възвърна, но пистолетът вече беше в ръката на агента, само на педя от лицето му.
— Мамка ти! — изрева онзи и натисна спусъка.
Отекна оглушителен изстрел. Тутакси последваха още три. Главата на агента избухна като в забавен кадър. После тялото му се изви и той рухна по гръб. Пистолетът се търкулна на тревата.
Хари се завъртя.
Роскани слизаше по хълма, продължавайки да се цели с беретата, сякаш вярваше, че мъртвецът може пак да се надигне.
— Хари, локомотивът! — долетя като през мъгла гласът на Дани.
Хари стана и пристъпи срещу идващия Роскани. Понечи да каже нещо, но изведнъж застина, втренчен към върха на хълма.
— Внимавай! — изкрещя той.
Роскани се завъртя. Надолу тичаха двамата агенти, които Херкулес бе отпратил към хеликоптерната площадка. Бяха на трийсет метра и бързо се приближаваха през дима.
Роскани се озърна към Херкулес. Лицето му бе посивяло. Притискаше длан към корема си и наоколо се разливаше кърваво петно.
— Изчезвайте! — изкрещя Роскани, после се завъртя и падна на коляно.
Първият му куршум улучи предния агент в рамото и го отхвърли назад. Другият продължи да тича.
Хари чу изстрели зад гърба си. Докато се навеждаше да вдигне Херкулес, наоколо засвистяха куршуми. Изведнъж си спомни за Маршано.
— Ваше преосвещенство… — започна той и надигна глава.
Не видя никого. Маршано беше изчезнал.
157
Роскани лежеше в тревата. Първият агент бе паднал по гръб на петнайсет метра от него и стенеше. Пет метра по-близо вторият лежеше по корем с широко разтворени безжизнени очи и от дупката между тях бликаше кръв.
С надеждата, че са били само двама, Роскани се претъркаля и погледна надолу, където преди малко бяха Хари и Херкулес. Видя само сиви валма. Вместо да се разсейва, пушекът ставаше все по-гъст.