Томас Кайнд беше право пред тях. До него стоеше Елена с разширени от ужас очи. Дулото на картечния пистолет сочеше към главата й.
160
11:04
Подпрял лакти върху капака на синята алфа, Скала се взираше през бинокъла към далечната порта. Виждаше само плавния завой на релсите отвъд стената и част от гарата. Нищо друго. По-нататък всичко тънеше в плътен дим въпреки подухващия ветрец.
Отпред Кастелети стоеше на половината път към портата и също гледаше гарата. През воя на сирени бяха чули изстрели и макар да знаеха, че са длъжни да изчакат тук, за да последват локомотива, и двамата едва се удържаха да не хукнат подир Роскани. Но отлично разбираха, че не могат. Оставаше им само да чакат и да наблюдават.
— Вие имате пистолет, мистър Адисън. Дайте ми го, ако обичате.
Хари се поколеба; Кайнд притисна картечния пистолет под ухото на Елена.
— Знаете кой съм, мистър Адисън… Знаете и какво ще направя…
Говореше съвсем спокойно, с лека усмивка.
Хари бавно бръкна под колана си и издърпа пистолета.
— Оставете го на пода.
Хари се подчини и отстъпи назад.
— Къде е брат ви?
Хари погледна Елена.
— И аз бих искал да знам…
— Тя също не знае — каза Томас Кайнд все тъй спокойно.
Преди малко Елена тичаше сама към вагона, когато Кайнд изскочи насреща, сграбчи я и запита къде е отец Даниъл. Тя отвърна предизвикателно, че не знае. Свещеникът е тръгнал в една посока, тя в друга. Милосърдна сестра е. Братът на отец Даниъл води ранен човек към вагона. И тя отива там, за да му помогне.
Точно в този миг, когато стискаше Елена за ръката и виждаше как в очите й ужасът се бори с яростната решителност, Томас Кайнд изведнъж пак изпита дивия напор на неудържимата страст. Усещаше вкуса му, долавяше чувствената възбуда. И тогава разбра, че с бягството от порока е свършено.
— Ще открием брат ви, мистър Адисън. — Гласът на Томас Кайнд бе тих и студен като лед.
Хари почти не го чу. Цялото му внимание бе насочено към Елена; гледаше я, мъчеше се някак да я успокои и същевременно търсеше начин да я изтръгне от ръцете на Кайнд.
Ненадейно в отворената врата на вагона изникна човешка фигура. Итън.
— Vigili del fuoco22 — властно изрече той на италиански. — Какво правите тук?
Играеше ролята майсторски. Изобщо не гледаше Томас Кайнд, а се обръщаше към всички едновременно, като че не забелязваше пистолета в ръцете на терориста.
— Тръгваме на пътешествие — любезно се усмихна Кайнд.
Автоматичният колт на Итън сякаш изникна от въздуха. Движението бе професионално, точно и отмерено до милиметър — за изстрел между очите.
Томас Кайнд дори не мигна. Кратък откос от картечния пистолет улучи Итън под носа и го изхвърли през отворената врата сред гейзер от кръв и късчета кост.
Елена застина от ужас. Кайнд притисна устата й с длан.
Адриана стоеше като вкаменена. Досега изобщо не бе реагирала. Херкулес лежеше на пода между четиримата и не смееше да си поеме дъх. Знаеше онова, което отлично разбираха всички — ако Кайнд натиснеше спусъка още веднъж, с тях бе свършено.
161
— Адриана…
От клетъчния телефон в джоба на Адриана изведнъж долетя далечният глас на пилота от Скайкам.
— Адриана… спрели сме на височина четиристотин и петдесет метра, малко извън стените на Ватикана. Влакът още не тръгва. Да го чакаме ли?
— Пуснете жените… — повтори Хари. — Нека вземат и Херкулес…
Изведнъж Елена пристъпи към Херкулес. Кайнд завъртя пистолета.
— Елена! — извика Хари.
Елена застина на място.
— Той ще умре, ако не му помогна.
— Адриана… — пак се обадиха от Скайкам.
— Кажете му да остави влака и да се насочи към тълпите около катедралата — тихо нареди Кайнд. — Веднага.
Адриана се вгледа в него, после взе телефона и предаде нареждането.
Кайнд пристъпи до вратата и надникна навън. Видя как хеликоптерът престана да кръжи, отдалечи се на североизток и увисна над катедралата „Свети Петър“. Томас Кайнд се озърна.
— Сега ще слезем от вагона и ще влезем в гарата.