През септември главният прокурор на Групо Кардинале Марчело Талиа обяви за доказано, че покойният терорист Томас Хосе Алварес-Риос Кайнд е убиецът на римския кардинал Розарио Парма и че е действал сам, без помощта на групировки или чужди държави. След това изявление италианското правителство официално разпусна Групо Кардинале и следствието приключи.
Ватикана запази пълно мълчание.
На първи октомври, точно две седмици след официалното изявление на прокурора Талиа, шефът на ватиканската охрана Яков Фарел излезе в отпуск за пръв път от пет години насам. Докато се опитваше да премине австрийската граница с личната си кола, той бе арестуван и обвинен в съучастие за убийството на старши инспектор Джани Пио. Съдебният процес все още предстои.
Ватикана отказва всякакви коментари.
Имаше и още нещо…
Лос Анджелис, 5 август
Беше го завъртяла вихрушка от безброй задачи — включително спешен договор за продължение на „Лунното куче“ — и безброй нескончаеми разговори по телефона с Елена, която се готвеше телом и духом да пристигне в Лос Анджелис. Ала Хари усещаше как все по-често го мъчи споменът за един разговор с Дани по пътя за Бостън.
Всичко бе започнало от това, че си блъскаше главата над куп неизяснени въпроси. А след като помежду им отново имаше братска връзка, след като бяха преживели заедно толкова много премеждия и споделяха толкова много тайни, стори му се съвсем естествено да помоли Дани за изяснение на няколко дреболии.
Хари: „В петък сутрин римско време ти позвъни и остави на телефонния ми секретар съобщение, че се боиш и не знаеш какво да сториш.“
Дани: „Точно така.“
Хари: „Предполагам, че е било, защото си изпитвал ужас от изповедта на Маршано и от мисълта за последствията.“
Дани: „Да.“
Хари: „Ами ако си бях у дома? Щеше ли да ми кажеш за изповедта?“
Дани: „Тогава не бях на себе си. Не знам какво щях да ти кажа. Може би, че съм чул една изповед. Но не и за какво е ставало дума.“
Хари: „Аз обаче не си бях у дома, затова ми остави съобщение и след няколко часа потегли с автобус за Асизи. Защо точно Асизи? След неотдавнашното земетресение там едва ли е имало и една здрава църква.“
(Хари помнеше, че точно оттук Дани почна да се върти неспокойно.)
Дани: „Няма значение. Преживявах ужасен момент, автобусът тръгваше и единствено в Асизи можех да намеря утеха. Винаги съм я намирал… Какво намекваш?“
Хари: „Че може да не е било само утеха. Може да си отивал със съвсем друга цел.“
Дани: „Например?“
Хари: „Например да се срещнеш с някого.“
Дани: „С кого?“
Хари: „С Итън.“
Дани: „С Итън ли?… Че защо ще пътувам чак до Асизи, за да се срещна с Итън?“
Хари: „И аз това питам…“
Дани (с широка усмивка): „Грешиш, Хари. Чисто и просто грешиш.“
Хари: „Той много се мъчеше да стигне до теб, Дани. Направо си пъхна главата в торбата, като ми осигури фалшиви документи. Ако го бяха засекли, лошо му се пишеше.“
Дани: „Такъв му е занаятът…“
Хари: „Загина, докато се мъчеше да те открие. Може би да те защити.“
Дани: „Такъв му е занаятът…“
Хари: „Ами ако кажа, че истинската причина за всичките ти посещения в Асизи не е била търсене на утеха, а начин за свръзка… с Итън…“
Дани (със смаяна широка усмивка): „Да не намекваш, че аз съм бил агентът на ЦРУ във Ватикана?“
Хари: „Беше ли?“
Дани: „Наистина ли искаш да знаеш?“
Хари: „Да.“
Дани: „Не съм бил… Други въпроси?“
Хари: „Нямам.“
Но имаше и най-сетне Хари не издържа. Трябваше да узнае. Той затвори вратата на кабинета, взе телефона и се обади на един приятел от редакцията на „Тайм“ в Ню Йорк. Десет минути по-късно разговаряше със специалиста по въпросите на ЦРУ във вашингтонското бюро на списанието.
Запита какви са шансовете Централното разузнавателно управление да има таен агент във Ватикана. Отсреща долетя смях. Невероятно е, заяви журналистът. Но все пак възможно? Да, възможно.
— Особено — продължи човекът от „Тайм“ — ако отговорникът за Италия е разтревожен от влиянието на Ватикана върху тази страна, най-вече след ватиканските банкови скандали в началото на осемдесетте години.