Почти при всеки друг случай Хари би сторил какво ли не, за да поговори с нея. Тя бе на неговите години или малко по-възрастна, дръзка, решителна и както бе казал портиерът, много привлекателна. Но Адриана Хол бе преди всичко журналистка и точно сега най-малко искаше да си има работа с нея. Нямаше представа как го е открила, но трябваше спешно да реши какво ще прави. А може би имаше и по-прост начин. Стигаше само да се обърне и да излезе, което и стори, след като хвърли поглед из бара, сякаш търсеше някой отсъстващ познат.
Вече крачеше през фоайето, когато тя го догони.
— Хари Адисън?
Той спря и се обърна.
— Да…
— Аз съм Адриана Хол от У Ен Ен.
— Знам…
Тя се усмихна.
— Ако не желаете да разговаряте с мен…
— Познахте.
Тя се усмихна отново. Роклята й изглеждаше прекалено официална.
— Бях на вечеря с един приятел и тъкмо се прибирах към хотела, когато ви зърнах да оставяте ключа на рецепцията… Той каза, че излизате на разходка. Реших, че няма да се забавите много…
— Съжалявам, мис Хол, но сега не ми се говори с медиите.
Този път тя се усмихна с очите. Беше като игра на мамещи искрици в дълбините.
— Не ми ли вярвате?
— Просто не ми се говори… Извинете, но вече е късно.
Хари понечи да се обърне, но тя го хвана за ръката.
— Какво би ви накарало да ми се доверите… или поне да омекнете малко? — Тя стоеше до него и дишаше съвсем спокойно. — Ако ви кажа, че знам за брат ви? И че полицията ви арестува на аерогарата. Че днес се срещнахте с Яков Фарел…
Хари се вторачи насреща й.
— Не ме зяпайте така. Това ми е работата, да знам какво става… Но не съм споменала никому, освен на вас, и ще си мълча, докато получа официално разрешение.
— И все пак искате да узнаете какво възнамерявам да правя.
— Може би…
След миг колебание Хари се усмихна.
— Благодаря… Но както казах, вече е късно…
— Ами ако кажа, че ми се струвате много привлекателен и затова изчаках да се върнете?
Хари се опита да удържи усмивката си. Ситуацията му беше позната до болка. Прямо и самоуверено сексуално предложение, било то от мъж или жена, което другата страна можеше да приеме сериозно или на шега в зависимост от настроението си. Най-често играчът подхвърляше въдицата уж небрежно и чакаше да види какво ще стане.
— От една страна, бих казал, че това ме ласкае. От друга, че е крайно непочтен и тактически погрешен подход в търсенето на новини.
Беше й прехвърлил топката и чакаше да я отбие отново.
— Значи така бихте казали?
— Да, точно така.
Трима старци излязоха от бара и спряха до тях да поговорят. Адриана Хол се озърна към тях, отново погледна Хари и продължи малко по-тихо:
— Дайте да видим дали пък не мога да променя леко подхода, мистър Хари Адисън… Понякога просто обичам да се чукам с непознати…
През цялото време го гледаше право в очите.
Апартаментът й беше малък, спретнат и предразполагащ. От ония, в които сексът сякаш се носи из въздуха. Като бензинови изпарения. Драснеш ли клечка кибрит, всичко отива по дяволите.
Хари бе дал да се разбере от самото начало — когато кимна и каза „аз също“, — че темата за Дани и убийството на кардинала е забранена. Тя охотно прие.
Взеха такси, после повървяха пеш, разговаряйки за Америка. Предимно за политика и спорт — оказа се, че Адриана Хол е израсла в Чикаго и на тринайсетгодишна възраст се преселила в Швейцария. Баща й бил защитник на „Чикагските ястреби“, а по-късно треньор на швейцарския национален отбор… и ето че стигнаха.
Вратата тихо щракна зад тях. После тя се завъртя и го прегърна в мрака. Целуваше жадно, с отворена уста, езикът й търсеше неговия. Той плъзна китки нежно и опитно по гърдите под вечерната рокля. Усети как връхчетата им се втвърдяват. Нейните пръсти разкопчаха панталона му, смъкнаха слипа. Тя стисна с ръка твърдината му, погали го, после вдигна роклята и го потърка в тънкото си копринено бельо. През цялото време продължаваха да се целуват задъхано и ненаситно. Хари дръпна роклята през главата й, смъкна бельото. Докато той разкопчаваше сутиена и го захвърляше в мрака, тя го притегли, доразсъблече го и започна да го гали с уста. Хари отметна глава и се остави в нейна власт, сетне се надигна на лакти да я погледа. Имаше чувството, че никога през живота си не е бил тъй грамаден. Най-сетне, минути по-късно той се отдръпна, повдигна я на ръце и я понесе през подредения хол — тя го упътваше и тихичко се смееше в мрака, — после по късия коридор към спалнята. Пламнал от желание, изчака, докато тя вадеше презерватив от нощното шкафче… тихичко изруга, опитвайки се да разкъса обвивката… най-сетне успя и му го надяна.