15
Ispettore capo, Gianni Pio Questura di Roma sezione omicidi3
Хари седеше в хотелската стая и въртеше между пръстите си картичката на Пио. Отец Бардони го докара малко преди пладне и обеща да дойде утре сутрин в шест и половина, за да потеглят към аерогарата. Ковчегът на Дани щял да ги чака там с готови документи. Хари трябвало само да се качи на самолета.
Лошото бе, че дори и след предупреждението на кардинала Хари не можеше да стори това. Не можеше да отнесе у дома нечие тяло и да го положи навеки в гроба на Дани, след като дълбоко в сърцето си знаеше, че не е той. Нито пък чрез погребението да помогне на следователите веднъж завинаги да обърнат страницата с убийството на римския кардинал; нещо, което на практика би заклеймило навеки Дани като убиец. А след срещата си с Маршано Хари бе по-уверен отвсякога, че това не е истина.
Трябваше да предприеме нещо, и то час по-скоро.
В Рим часът бе дванайсет и половина — три и половина след полунощ в Лос Анджелис. От кого можеше да потърси помощ по това време, без да получи в отговор само съчувствие? Дори ако Байрън Уилис или някой друг от кантората успееше да му уреди съдействието на виден римски адвокат, това едва ли щеше да стане в близките няколко часа.
А и да станеше, какво от това? Щяха да се срещнат. Хари щеше да обясни какво се е случило. И започваше пак отначало. Не ставаше дума просто за сбъркан труп, а за следствие по убийство в най-висшите сфери. За нула време всички щяха да се озоват под прицела на медиите и в световните новини — той, фирмата и клиентите. Не, трябваше да потърси друг начин. Да подходи отвътре, да потърси помощта на човек, който вече знае какво става.
Хари отново погледна картичката на Пио. Защо пък да не потърси помощ от италианския детектив? Вече донякъде се познаваха и личеше, че Пио би желал да поговорят отново. Все някому трябваше да се довери и бе готов да избере Пио.
12:35
От кабинета на Пио някой обясни на развален английски, че ispettore capo не е там, но записа номера на Хари и обеща да се обади. Нищо повече. Щял да се обади. Кой знае кога.
12:55
Какво да стори, ако Пио не се обади? Хари не знаеше. Можеше само да заложи на полицая и неговия професионализъм, да се надява, че ще позвъни до шест и половина сутринта.
13:20
Хари си бе взел душ и се бръснеше, когато телефонът иззвъня. Той веднага грабна слушалката, без да обръща внимание, че я зацапва с пяна.
— Мистър Адисън…
Хари никога нямаше да забрави този глас — гласа на Яков Фарел.
— Открихме нещо ново във връзка с вашия брат. Сметнах, че може да ви заинтересува.
— Какво?
— Предпочитам да видите сам, мистър Адисън. Ще пратя шофьор да ви откара близо до мястото на експлозията. Там ще се срещнем.
— Кога?
— След десет минути.
— Добре, след десет минути.
Шофьорът се казваше Лестинги или Лестини. Хари не чу добре, а и не запита повторно, защото човекът явно не говореше английски. Облечен с кремава спортна риза, джинси, маратонки и грамадни тъмни очила, Хари мълчаливо се настани на задната седалка на кафявия опел. Облегна се и загледа прелитащите наоколо римски улици.
Идеята за нова среща с Фарел не го радваше кой знае колко, но още по-тревожна бе мисълта за онова, което можеше да е открил на мястото на експлозията. Очевидно нямаше да е в полза на Дани.
Отпред Лестинги, или Лестини, облечен в черен костюм както всички хора на Фарел, намали скоростта пред входа на магистралата, плати таксата и отново натисна педала. Градът мигновено остана назад. Пред тях се разстилаха само лозя, ферми и пасища.
Опелът се носеше на север в пълно мълчание, нарушавано само от свистенето на гумите и тихото бръмчене на двигателя. Отминаваха табели с имена на градчета — Ферония, Фиано, Чивитела Сан Паоло. Хари си мислеше за Пио и съжаляваше, че инспекторът не се бе обадил преди Фарел. Пио и Роскани бяха груби полицаи, но поне в тях имаше нещо човешко. Фарел — с неговото властно присъствие, грамадно туловище, дрезгав глас и изцъклен пронизващ поглед — приличаше по-скоро на звяр без капка съвест и състрадание.
Може би трябваше да е такъв. Може би, както казваше сам, към това го тласкаше фактът, че отговаря за сигурността на цяла нация… и на папата. А може би годините на чудовищно напрежение и отговорност неусетно превръщаха човека в нещо, което не би желал да бъде.
3
Старши инспектор Джани Пио, Главно управление на римската полиция, отдел „Убийства“ (ит.). — Б.пр.