Малко по-настрани друг мъжки глас изруга и ехото му отвърна. Чуваше се шум от течаща вода. Вонята стана непоносима. И изведнъж Хари разбра. Намираше се в канализацията.
Гласовете заговориха на италиански.
— Prepararsi?5
— Si.
Хари усети как нещо го дръпва между китките. Рязко движение, и ръцете му бяха свободни.
Щрак. Звук, който не може да бъде сбъркан — зареждаха пистолет.
— Sparagli.6
Раздаде се оглушителен трясък. Нещо го блъсна в ръката. После в главата. Жестокият удар го отхвърли назад във водата.
Хари не видя лицето на убиеца, който пристъпи над него. Не видя и другия, който държеше фенерче. Не видя каквото виждаха те — че огромно количество кръв облива лявата страна на лицето му, сплъстява косата и се стича в мръсните води на канала.
— Morto — прошепна някой.
— Si.
Убиецът коленичи, преметна тялото на Хари в бързия поток и го загледа как се отдалечава.
— I topi faranno il resto.
Плъховете ще сторят останалото.
24
Главно полицейско управление
Хари Адисън седеше с превръзка на лявото слепоочие, облечен с кремава спортна риза, джинси и тъмни очила, също както на излизане от хотел „Хаслер“ вчера, малко след един и половина. Преди почти трийсет часа.
Видеозаписът на беглеца Хари Адисън траеше само петнайсет секунди. Днес в 15:45 бе пристигнал анонимно в пресцентъра на Светия престол с молба да бъде предаден спешно на папата. От пресцентъра обаче оставиха пратката настрани и я отвориха едва в 16:50. Веднага след това касетата бе изпратена в службата на Фарел, където един младши сътрудник я изгледа и незабавно уведоми своя началник. Точно в шест Фарел, прокурорът Марчело Талиа от Групо Кардинале, Роскани, детективите Кастелети и Скалия от отдел „Убийства“ и още няколко души гледаха записа в един затъмнен кабинет.
Хари говореше на английски, а един от хората на Роскани превеждаше на италиански.
— Дани, моля те да дойдеш… Да се предадеш.
Доколкото можеха да различат, Хари седеше сам върху висока табуретка в затъмнена стая. Стената зад него изглеждаше покрита с релефни тапети. Освен шарките се виждаше само Хари с тъмните очила и превръзката на челото.
— Те знаят всичко… Моля те, направи го заради мен… Ела… моля те… Моля те…
Настана тишина, после Хари надигна глава, сякаш се канеше да каже още нещо, и изведнъж записът свърши.
Когато лампите светнаха, Роскани погледна Талиа, след това Фарел.
— Защо не бях уведомен, че свещеникът може да е жив?
— Узнах за това малко преди да ми донесат записа — отвърна Фарел. — Случило се е вчера, когато американецът настоял да отворят ковчега и заявил категорично, че трупът не е на брат му… Може би лъже, може и да е истина… Присъствал е кардинал Маршано. Според него американецът бил емоционално претоварен. Едва днес следобед, когато научил за обстоятелствата около смъртта на Пио, решил да ми съобщи чрез отец Бардони.
Роскани стана и прекоси стаята. Беше раздразнен. Такива неща трябваше да му се докладват незабавно. А и не изпитваше кой знае какви симпатии към Фарел.
— Значи вие и вашите хора нямате ни най-малка представа откъде е дошла касетата.
Без да трепне, Фарел погледна Роскани право в очите.
— Ако знаехме, старши инспекторе, щяхме да предприемем нещо, не смятате ли?
Талиа беше строен, изискан и аристократичен мъж, облечен в тъмен раиран костюм. Сега се обади за пръв път.
— Защо го е сторил?
Фарел се озърна към него.
— Питате защо е поискал да отворят ковчега?
— Да.
— Доколкото разбрах, поддал се е на вълнението; искал е да се сбогува с брат си… Кръвта вода не става, дори и при убийците… А когато видял, че тялото не е на отец Даниъл, реагирал, без да мисли.