Гласът й прозвуча отново, този път малко по-силно.
— Хари, къде си?
Той отново се поколеба. Не смееше да проговори. Тъпата болка в тила му напомняше, че не е в най-добрата си форма.
— Ако мълчиш, няма как да ти помогна.
Няколко ученички притичаха покрай кабината със смях и закачки. Говореха на висок глас и Хари извъртя глава, за да не заглушат Адриана. В същия миг видя как двама конни карабинери бавно се задават през площада право към него. Не бързаха, просто патрулираха из района. Но все пак всички полицаи в страната го издирваха, тъй че трябваше да се пази. В случая навярно бе най-добре да стои на място, докато отминат. Той бавно се завъртя с гръб към тях и изрече в слушалката:
— Не съм убил Пио.
— Кажи ми къде си.
— Умирам от страх. Знам, че италианските полицаи ще ме убият.
— Хари, къде си?
Мълчание.
— Хари, ти сам ме потърси. Предполагам, защото ми вярваш. Не познаваш Рим, не знаеш италиански и ако предложа да се срещнем някъде, ще трябва да разпитваш, а това може да ти навлече неприятности. Ако знаеш къде си, мога да дойда при теб. Разумно, нали?
Карабинерите наближаваха. Бяха съвсем млади. Яхнали едри бели коне. С пистолети на коланите. И не обикаляха просто така, а заглеждаха всяко лице.
— Към мен се задават конни полицаи.
— За бога, Хари, къде си?
— Аз… не знам…
Той хвърли поглед наоколо, като се мъчеше да не зяпа полицаите. Търсеше име на улица, сграда, заведение — каквото и да било, стига да му подскажеше къде се намира. И внезапно видя табела на пет-шест метра от себе си.
— Тук пише за някаква си ротонда.
— Пиаца дела Ротонда. При Пантеона ли си?
— Мисля, че да.
— Голяма кръгла сграда с колони.
— Да.
Карабинерите вече бяха почти до него. Яздеха бавно, плъзгайки погледи по оживения площад и откритите кафенета наоколо.
— Ах, мамка му! — прошепна Хари.
— Какво има?
— До мен са. Мога да пипна единия кон.
— Хари, гледат ли те?
— Не.
— Тогава не им обръщай внимание. След малко ще продължат. Когато си тръгнат, прекоси площада и мини вдясно от Пантеона. Тръгни по която и да било пресечка. Ще стигнеш до Пиаца Навона. Край фонтана в средата има пейки. Площадът винаги е оживен. Седни на някоя пейка и ще те намеря.
— Кога?
— След двайсет минути.
Хари погледна часовника си.
16:32
— Хари.
— Какво?
— Вярвай ми.
Адриана затвори. Хари остана на място със слушалка в ръката. Полицаите още бяха до него. Ако оставеше слушалката и го забележеха, трябваше да си тръгне. А ако не затвореше, поемаше риска телефонната компания да съобщи за внезапна повреда на автомата — нещо, което при сегашното напрежение би могло да привлече вниманието на полицията. Той хвърли поглед през рамо. И сърцето му изстина.
Още двама конни карабинери бяха дошли да побъбрят с първата двойка. Четирима полицаи. Само на метър от него. Той бавно остави слушалката. Не можеше да стои повече тук, без да говори, а нямаше на кого да се обади. Трябваше да стори нещо, преди някой от тях да се озърне и да го види как стои неподвижно в кабината. И той се реши. Просто излезе навън и мина покрай тях. Тръгна през площада към Пантеона.
Един от карабинерите го забеляза, дори за малко го проследи с поглед, после конят му дръпна юздите и той трябваше да усмири животното. Когато пак се озърна, от Хари нямаше и следа.
43
Роскани разсеяно смачка цигарата в пепелника пред себе си, без да откъсва очи от италианския превод на факса, който му бе изпратил Талиа. Специалният агент Дейвид Харис от централата на ФБР в Лос Анджелис съобщаваше, че Байрън Уилис, старши съдружник в адвокатската фирма на Хари Адисън, е бил застрелян снощи пред дома си от неизвестен нападател или нападатели. Предполагаем мотив за престъплението — грабеж. Липсвали портфейлът, халката и ролексът му. Полицията в Лос Анджелис разследвала случая. Тепърва се чакали резултати от аутопсията.