Выбрать главу

— Разкажете ми за Мигел Валера.

— Не познавам такъв човек.

— Бил е близък приятел на брат ви.

— Не познавам приятелите на брат си.

Роскани отметна нещо в бележника си.

— Значи никога не е споменавал за Мигел Валера.

— Поне на мен.

— Сигурен ли сте?

— Чуйте, ние с брат ми не бяхме особено близки… Отдавна не сме разговаряли…

Роскани го огледа за миг, после се завъртя към компютъра и натрака нещо. Изчака информацията да се появи на екрана и вдигна глава.

— Телефонният ви номер е 310 — 555 — 1719.

— Да…

Изведнъж Хари наостри уши. Домашният му номер не фигурираше в указателя. Знаеше, че за тях не е трудно да го получат. Но защо?

— Брат ви е позвънил на този номер в петък, четири часа и шестнайсет минути римско време.

— Да, така е. Но не си бях у дома. Беше ми оставил вест на телефонния секретар.

— Вест? Искате да кажете съобщение?

— Да.

— И какво гласеше то?

Хари преметна крак върху крак, преброи до пет и погледна Роскани.

— Точно за това исках да поговорим.

Роскани не каза нищо. Мълчаливо го чакаше да продължи.

— Беше изплашен. Казваше, че не знае какво да прави. И какво ще се случи.

— А какво е трябвало да се случи?

— Не знам. Той не казваше.

— Какво друго казваше?

— Че не искал да говори така. И че ще опита да се обади пак.

— Обади ли се?

— Не.

— От какво се е боял?

— Не знам. Каквото и да е било, накарало го е да ме потърси след цели осем години.

— Осем години не сте разговаряли?

Хари кимна.

Роскани и Пио се спогледаха.

— Кога го видяхте за последен път?

— На погребението на майка ни. Преди десет години.

— Значи през цялото това време не сте разговаряли с брат си. После той изведнъж се обажда по телефона и не след дълго загива.

— Да…

— Имаше ли някаква по-особена причина да не се разбирате с брат си?

— Искате да кажете някакъв сблъсък? Не. Понякога тия неща са просто въпрос на време.

— Защо тъкмо вас е решил да потърси?

— Той каза… че няма с кого да поговори…

Роскани и Пио отново се спогледаха.

— Бихме желали да чуем записа на телефонния ви секретар.

— Изтрих го.

— Защо?

— Защото касетата беше пълна. Нямаше да записва новите съобщения.

— Значи няма доказателства, че е било запис. И че не е разговарял лично с вас или с другиго.

Хари подскочи на стола.

— Какво намеквате?

— Че може би не ни казвате истината.

Хари с усилие потисна гнева си.

— Първо, по време на обаждането в дома ми нямаше никого. Второ, по това време бях в студиото на „Уорнър Брадърс“ в Бърбанк, Калифорния, където обсъждах филмов договор с един мой клиент, сценарист и режисьор, както и премиерата на новия му филм. За ваше сведение филмът току-що излезе на екран.

— Как се нарича?

— „Лунното куче“ — глухо изрече Хари.

Роскани го изгледа втренчено, после се почеса по главата и записа нещо в бележника.

— А името на този сценарист и режисьор? — запита той, без да вдига очи.

— Хесус Аройо.

Този път Роскани надигна глава.

— Испанец.

— Латиноамериканец. По-точно мексиканец. Роден и израснал в източните квартали на Лос Анджелис.

Хари започваше да се ядосва. Притискаха го, без да му кажат каквото и да било. Държаха се тъй, сякаш смятаха, че не само Дани, но и самият той е виновен за нещо.

Роскани смачка цигарата си в пепелника.

— Защо брат ви уби кардинал Парма?

Изненадата го зашемети като удар.

— Какво?…

— Защо брат ви уби кардинал Розарио Парма, папски наместник в Рим?

— Това е абсурд!

Хари се озърна към Пио. Никаква промяна. Стоеше си както преди със скръстени ръце до прозореца.

Роскани извади нова цигара.

— Преди да даде църковен обет, отец Даниъл е бил в американската морска пехота.

— Да.

Все още замаян, Хари напразно се мъчеше да осъзнае чудовищното обвинение. Не бе в състояние да разсъждава.

— Обучен е в елитните части. Получил е много отличия за точна стрелба.

— Има хиляди наградени стрелци. За бога, та той беше свещеник!