И той ще е Едгар Декъл.
Морис Тиндъл ще замине за Ню Йорк, за да започне да пише своя codex vitae, и аз ще му предложа да се кандидатира за мястото на Декъл като пазител на Читалнята. Този кабинет определено има нужда от повечко живец.
Въпреки че тялото на книгата на живота на Пенумбра ще бъде унищожено, съдържанието й е в безопасност и аз ще предложа да съдействам за издаването й.
Той ще се поколебае.
„Може би някой ден, ще каже, но все още не. Нека остане засега в тайна. Все пак, момчето ми – сините му очи ще се присвият и в тях ще светнат игриви пламъчета, – може и да се изненадаш какво ще откриеш в тази книга."
Заедно с Пенумбра ще основем ново братство – всъщност малка компания. Ще убедим Нийл да инвестира част от печалбата от „Гугъл"; после ще се окаже, че Федоров има милиони в акции на „Хюлет Пакард", така че и той ще се включи.
С Пенумбра ще обсъждаме дълго какъв вид дейност ще ни подхожда най-добре. Друга книжарница? Не. Някакво издателство? Не. Пенумбра ще сподели, че е най-щастлив като водач и наставник, не като учен или разбивач на кодове. Аз ще си призная, че просто търся извинение да събера всичките си любими хора в една стая. Затова ще основем консултантска къща: специален оперативен отряд, действащ в пресечната точка на книгите и технологиите; целта ни е да разгадаваме загадките, които се струпват в сенките на дигиталните рафтове. Кат ще ни осигури първия договор: дизайн на система за маргинали72 на прототипа на електронния четец на „Гугъл", който ще бъде тънък и лек, не с пластмасова подвързия, а с такава от плат – като книга с твърди корици.
След това ще ни се наложи да се оправяме сами и Пенумбра ще стане абсолютен професионалист в бизнес срещите. Ще облича тъмен костюм от туид, ще лъска очилата си, ще влиза в конферентните зали на „Епъл" и „Амазон", ще оглежда хората край масата и ще пита със спокойния си глас: „Какво търсите тук? Какво очаквате от нашата среща?". Сините очи, лъчезарната усмивка и (честно казано) напредналата му възраст ще ги оставят смаяни и безмълвни, напълно очаровани и спечелени за сделката.
Ще си имаме малък офис на огряната от слънце „Валенсия Стрийт", сбутан между една такерия и сервиз за поправка на скутери и обзаведен с дървени бюра от битака и дълги зелени етажерки от ИКЕА. Етажерките ще бъдат отрупани с любимите автори на Пенумбра, спасени от книжарницата: първите издания на Борхес и Хамет, копията с акварелните корици на Азимов и Хайнлайн, пет различни биографии на Ричард Файнман. През няколко седмици ще изнасяме книги навън, на улицата, и ще обявяваме улична разпродажба, пускайки в последната минута съобщение за това в туитър.
В офиса няма да сме само аз, Пенумбра и гигантските бюра. Роузмари Лапен ще се присъедини към нас като първия ни служител. Ще я науча да работи с Руби и тя ще ни направи уебсайта. После ще отмъкнем Джад от „Гугъл" и ще сключим договор за сътрудничество и с Мрънкалото.
Ще наречем компанията „Пенумбра", просто „Пенумбра", а логото, по мой дизайн, ще бъде – естествено – изписано с шрифта геритзун.
А какво ще стане с Денонощната книжарница на мистър Пенумбра! Три месеца ще стои празна с табелата за отдаване под наем на витрината, защото никой няма да знае какво да прави с това високо и тясно пространство. После най-накрая някой ще се сети.
Ашли Адамс ще се появи в малкия бизнес офис на „Телеграф Хил", облечена в сиво-кремавия си костюм, носейки препоръчително писмо от най-стария жив клиент на банката. Ще опише идеята си, използвайки всички подмолни трикове на пиарската професия.
Това ще бъде нейната последна изява като професионален пиар.
Ашли ще махне етажерките, ще ремонтира пода, ще сложи ново осветление и ще преобрази книжарницата в зала за катерене. Стаичката за почивка ще стане съблекалня; ниските етажерки отпред ще се превърнат в редица с компютри, за да могат катерачите да ползват интернет (все още през мрежата на стриптийз клуба). На мястото на бюрото ще има лъскав бял бар, на който „Норд Фейс" (известна и като Дафни) ще получи нов ангажимент, състоящ се в правенето на зелеви шейкове и оризови топки. Стената за катерене ще бъде истинска цветна революция: ярки стенописи, изрисувани от Мат, състоящи се основно от гигантски увеличени детайли от бившата книжарница. Ако знаете къде да гледате, ще ги видите: ред букви, изправени гръбчета, лъскава заоблена камбанка.