Не ме разбирайте погрешно: благодарен съм, че имам работа, че седя на този стол, че спокойно си прибирам заплатата (която не е чак толкова голяма) и мога да си плащам наема, да си купувам пица или приложения за айфона. Но преди работех в офис; преди работех с други хора. Тук съм само аз и прилепите. (О, сигурен съм, че има прилепи някъде наоколо.)
Напоследък дори клиентите на Списъка с другите книги сякаш са изчезнали. Дали не са били съблазнени от друг читателски клуб в другата част на града? Да не би всички да са си купили електронни четци?
Аз имам „Киндъл" и го използвам през повечето нощи. Винаги си представям, че книгите ме зяпат и ми шепнат „Предател!", но хайде, имам много първи глави, които трябва да прегледам. Моят „Киндъл" ми бе предаден по наследство от баща ми и е един от първите модели, наклонена асиметрична плоча с малък сив екран и ъгловати клавиши. Изглежда като реквизит от „2001: Космическа одисея"22. Има нови четци с по-големи екрани и по-изчистен дизайн, но този е като пощенските картички на Пенумбра: толкова старомоден, че отново е станал готин.
23
По средата на първата глава на „Улица „Консервна"23 екранът потъмнява, застива и изчезва. Батерията на „Киндъл"-а се предполага да трае много, два месеца да кажем, но съм оставял моя прекалено дълго на плажа и сега той изкарва само час без ток.
Така че се прехвърлям на лаптопа си и почвам да се ровя: нови сайтове, блогове, туитове. Преглеждам разговорите, които приятелите ми са провели без мен през деня. Когато всяко късче информация, което поглъщаш, променя времето, това означава ли, че ти всъщност си този, който променя времето?
Най-накрая се спирам на новия си любимец: Мрънкалото.
Мрънкалото е човек, вероятно мъж, неизвестен програмист, който се занимава с неща, в които се пресичат литературата и кодовете – отчасти „Хакер Нюз", отчасти „Пари ревю". Мат ми изпрати линк след посещението си в книжарницата, защото смяташе, че работата на Мрънкалото ще ме заинтересува. Беше прав. Мрънкалото движеше богата пиратска библиотека. Пишеше сложен код за разбиване на БКМ защитата на електронните книги; създаваше сложни програми за копиране на думите от реалните книги. Ако работеше за „Амазон", сигурно щеше да е много богат. Но вместо това той бе разбил предполагаемо неразбиваемата защита на поредицата за Хари Потър и бе качил на сайта си всичките седем електронни книги за свободно сваляне – с малко промени. Сега, ако искаш да четеш Хари Потър, без да плащаш, трябва просто да понесеш няколко позовавания за млад магьосник на име Мърморан, който учи заедно с Хари в „Хогуортс". Не е чак толкова зле; Мърморан има няколко добри реплики.
Но това, което ме очарова, е най-новият проект на Мрънкалото. Представлява карта на мястото, в което се развива всяка научнофантасгична история, публикувана през XX век. Извлякъл ги е чрез код и ги е представил триизмерно, така че можеш да видиш как година след година колективното въображение на човечеството се развива все по-напред: до Луната, Марс, Юпитер, Плутон, Алфа Кентавър и отвъд тях. Можеш да увеличиш и обиколиш цялата Вселена, можеш да се метнеш на малък многоъгълен космически кораб и да пътуваш, настанил се в пилотската кабина. Можеш да се срещнеш с Рама или да откриеш световете на Фондацията24.
И така, две неща:
1. На Нийл ще му хареса.
2. Искам да съм като Мрънкалото. Имам предвид страхотно е да можеш да правиш нещо толкова готино. Това е истинско умение. Бих могъл да се присъединя към някой стартъп. Бих могъл да отида да работя за „Епъл". Бих могъл да виждам други човешки същества под топлия блясък на слънчевите лъчи и да общувам с тях.
За мое щастие, Мрънкалото – по старомодния героичен хакерски маниер – е качил и кода, с който е направена картата. Това е цяла машина за триизмерна графика, написана на програмния език Руби – същия, който използвахме за сайта на „Нюбейгъл", – и то напълно безплатно. Така че сега щях да използвам кода на Мрънкалото, за да направя нещо свое.
Огледах се и осъзнах, че проектът ми бе пред очите: щях да науча триизмерната графика, като направя модел на книжарницата на мистър Пенумбра. Все пак ставаше дума за висока тясна кутия, пълна с други по-малки кутии – колко трудно можеше да е?
За начало трябваше да копирам базата данни от стария „Мак Плюс" на Пенумбра в моя лаптоп, което всъщност не беше толкова проста задача, защото той използваше дискети, а нямаше начин да вкарам такава в лаптопа си. Трябваше да купя USB флопи от „Ибей". Струваше ми три долара, плюс пет долара за доставката, и беше странно да го закача за лаптопа.