Обяснявам какво бе казал Ерик за книгите на ниските етажерки – за неподчинението на Пенумбра.
– Да, да – въздъхва той. – Вече съм минавал през това. Голяма глупост. Гениалността на библиотеките е във факта, че всички са различни. Костер в Берлин с музиката си, Грибоедов в Санкт Петербург с великия си самовар. А тук, в Сан Франциско, е библиотеката с най-поразителната разлика.
– Каква е тя?
– Че имаме книги, които хората може наистина да поискат да прочетат! – разкикотва се Пенумбра при тези думи и показва едрите си зъби. Аз също се разсмивам.
– Значи не е голям проблем?
Пенумбра свива рамене.
– Зависи. Зависи колко сериозно приемаш един строг стар наставник, който смята, че всичко трябва да остане абсолютно същото, както е било винаги.
Умълчава се за миг.
– Оказва се, че аз май не го приемам много на сериозно.
– Той някога посещавал ли е книжарницата?
– Никога – отвръща рязко Пенумбра и поклаща глава. – Не е идвал в Сан Франциско от много години... повече от десетилетие. Не, зает е с другите си задължения. И слава богу, че е така.
Вдига ръце и ги размахва към мен, за да ме накара да се махна от бюрото.
– Прибирай се вече. Станал си свидетел на нещо рядко, много по-важно, отколкото осъзнаваш. Бъди благодарен за това. И си изпий скоча, момчето ми! Пий!
Мятам чантата си на рамо и изпивам чашата си на две глътки.
– Това – казва Пенумбра – е тост в чест на Евелин Ердос.
Повдига блещукащата сива книга и сякаш се обръща директно към нея:
– Добре дошла, приятелко моя, отлична работа. Отлична работа!
ПРОТОТИПЪТ
На следващата вечер влизам както обикновено и махам за „здрасти" на Оливър Гроун. Искам да го попитам за Ерик, но не знам как точно да го направя. С Оливър никога не обсъждаме директно странностите на книжарницата. Затова започвам по друг начин:
– Оливър, имам един въпрос. Знаеш, че имаме нормални клиенти.
– Не са много.
– Точно така. А има и членове, които заемат книги.
– Като Морис Тиндъл.
– Да.
Никога не съм знаел, че малкото му име е Морис.
– Някога виждал ли си някой да доставя нова книга?
Оливър спира и се замисля. После отговаря простичко:
– Не.
След като той си тръгва, почвам да се лутам из купища нови теории. Може би Оливър също е част от всичко това. Може би е шпионин на Корвина. Тихият наблюдател. Съвършеният. Или пък е част от по-дълбока конспирация. Може би само съм се докоснал до повърхността на това, което се случва тук. Вече знам, че има и други книжарници – библиотеки? – като тази, но все още не съм сигурен какво означава „като тази". Не знам какво представляват книгите от Другия списък.
Прелиствам дневника от начало до край, търся нещо, каквото и да е. Послание от миналото може би: Пази се, добри пазачо, от гнева на Корвина. Но не. Моите предшественици явно са играли стриктно по правилата също като мен.
Записаното от тях е нормално, чиста фактология, просто описание на членовете, посещаващи книжарницата. Някои от тях са ми познати: Тъндъл, Лапен и др. Има и хора, които са загадка за мен – членове, които явно идват само през деня, или такива, които са престанали да посещават книжарницата много отдавна. Съдейки по датите, мяркащи се на страниците, дневникът е от по-малко от пет години. И е само наполовина изписан. Дали ще пиша тук още пет години? Дали ще продължавам да изпълнявам задълженията си години наред, без да разбера защо всъщност правя всичко това?
Мозъкът ми ще се пръсне, ако продължа да мисля за тези неща цяла нощ. Нужно ми е някакво разсейване – нещо голямо и предизвикателно. Затова отварям капака на лаптопа си и подновявам работата си по триизмерната книжарница.
През няколко минути поглеждам през прозорците към улицата отвън. Търся сенки, отблясък на сив костюм или на зорък тъмен поглед. Но там няма нищо. Работата заличава спомена за странността на случилото се и най-накрая потъвам в зоната.
Ако искам 3D моделът на книжарницата наистина да е полезен, той вероятно трябва да показва не само местоположението на книгите, но и дали в момента са заети и от кого. Затова преписвам накратко описанията си в дневника от последните няколко седмици и научавам модела си да казва времето.
Сега книгите светят като лампи на отрупаните 3D рафтове и са оцветени, така че книгите, заети от Тиндъл, светят в синьо, тези на Лапен са в зелено, на Федоров – в жълто, и т.н. Доста готино е. Но нововъведението ми предизвиква някакъв бъг и вече всички етажерки изчезват, когато завъртя книжарницата твърде много. Превил съм се и се мъча над кода, опитвайки се напразно да разбера какво се случва, когато камбанката звънва жизнерадостно.