Има граници на отношенията, които мога да създам с Кат в извънработните й часове просто защото те не са чак толкова много, а мисля, че искам повече от това. Искам да си извоювам правото да вляза в нейния свят. Искам да видя принцесата в нейния замък.
Билетът ми за „Гугъл" е дневник номер VII.
През следващите три седмици с Мат усърдно правим копие на дневника. Повърхността е специалността на Мат. Той започва с парче нова кожа, което опръсква с кафе. После смъква чифт стари голф обувки с кабари от таванското си владение; напъхвам краката си в тях и се разхождам по кожата в продължение на два часа.
Вътрешността на дневника изисква повече проучване. В ранните сутрини в дневната, докато Мат работи по своя миниатюрен град, аз седя на дивана с лаптопа си и търся информация в интернет, чета на глас указания за правене на книги. Научаваме много неща за подвързването. Откриваме търговци на едро на велен34. Намираме плат в подходящ цвят – тъмна слонова кост – и дебел черен конец. Купуваме книжно тяло от „Ибей".
– Добър си в това, Джанън – казва ми Мат, когато се заемаме да лепим празните страници.
– В какво, в правенето на книги?
(Вършим всичко на кухненската маса.)
– Не, в това да се учиш в движение. В работата ми правим същото. Не е като компютърджиите, знаеш ли? Те просто правят едно и също всеки път. Винаги става дума само за пиксели. За нас всеки проект е различен. Нови инструменти, нови материали. Всичко винаги е ново.
– Като с чудовището от джунглата.
– Именно. Разполагах само с 48 часа, за да стана бонзай майстор.
Мат Майтелбранд все още не се е срещал с Кат Потенте, но мисля, че ще си допаднат: Кат, която вярва толкова безрезервно в потенциала на човешкия мозък, и Мат, който може да научи всичко за един ден. Като се замисля, внезапно почвам да проумявам по-добре гледната точка на Кат. Ако Мат живее хиляда години, сигурно ще сътвори един цял нов свят.
Финалният и най-труден за изпълнение детайл по фалшивия дневник е щампата на корицата. При оригиналния думата NARRATIO е гравирана дълбоко в кожата и след като оглеждам подробно надписа, установявам, че този текст също е изписан с добрия стар шрифт геритзун. Лоша новина.
– Защо? – пита Мат. – Мисля, че го имам на компютъра си.
– Ти имаш геритзун, подходящ за имейли, доклади и резюмета – цъквам аз с език. – Това – посочвам увеличения на екрана на лаптопа ми надпис – е геритзун дисплей, подходящ за билбордове, заглавия на списания и очевидно, корици на окултни книги. Виждаш ли, има по-остри серифи.
Мат кимва мрачно.
Серифите наистина са остри.
Когато бях в „Нюбейгъл" и правех дизайна на менюта, постери и (нека ви напомня) на лого, спечелило награда, научих всичко за пазара на дигиталните шрифтове. Никъде другаде сметката „пари срещу количество информация" не е толкова жестока. Ето какво имам предвид. Една електронна книга струва около десет долара, нали така? И обикновено обемът текст е около един мегабайт. (За сведение, вие сваляте повече информация от това всеки път, когато отваряте фейсбук.) При електронната книга виждате това, за което плащате: думите, параграфите, вероятно досадните реклами. Е, оказва се, че един дигитален шрифт също е около мегабайт, но струва не десетина долара, а стотици, понякога хиляди и е нещо абстрактно, принципно невидимо – малка математическа черупка, описваща малки буквени форми. Цялата тази постановка обижда потребителските инстинкти на много хора.
Естествено, хората се опитват да пиратстват шрифтове. Аз не съм един от тях. В колежа изкарах курс по типография и за финалния си проект всеки трябваше да създаде дизайн на собствен шрифт. Подходих с голям ентусиазъм към своя – нарекох го телемах, но просто имаше прекалено много букви, които да се оформят. Не можах да го довърша навреме. Накрая представих само главни букви, подходящи за крещящи плакати и каменни надписи. Така че, повярвайте ми, знам колко е мъчно да се създадат такива форми. Типографите са дизайнери; дизайнерите са мои хора; дал съм обет да ги подкрепям. Но сега FontShop.com ми казва, че геритзун дисплей, предлаган от ФЛК „Тайп Фаундри", Ню Йорк, струва 3989 долара.
Затова, разбира се, трябва да сваля пиратско копие на този шрифт отнякъде.
Някакъв смътен спомен си пробива път из мозъка ми. Затварям FontShop.com и отивам в библиотеката на Мрънкалото. Там има не само пиратски електронни книги, а и шрифтове – незаконни букви във всякакъв размер и форма. Преглеждам качените: метро и готам, и сохо, безплатни за сваляне. Мириад и минион, и мисис Ивс. И ето го геритзун дисплей.