Посочва ми към другия край на моравата и аз я оставям с хакващия тялото си европейски сърфист.
Така че сега заставам на опашката до табела, на която пише „Външни посетители", заедно с трима типове, облечени в панталони в цвят каки, със сини ризи и с кожени калъфи за телефоните си. Всички гугълци, които виждам наоколо, носят дънки и ярки тениски.
Кат в момента говори с друго момче, слабо с кафява кожа, което е застанало на опашката зад нея. Облечено е като скейтър, така че предполагам, че има поне докторска степен в областта на изкуствения интелект. Залива ме вълна на ревност, но аз съм подготвен за това; знаех, че ще я изпитам, когато дойда тук, в нейния кристален замък, където Кат познава всички и всички я познават. Оставям вълната да ме залее и да отмине плавно и си напомням, че тя ме е довела. Това е моят коз. Да, тук всички други са умни, всички други са готини, всички други са здрави и привлекателни – но аз съм специално доведен от нея. Трябва да си закача това като надпис на видно място, като значка, като бадж.
Поглеждам надолу и виждам, че на пропуска ми всъщност пише:
Име: Клей Джанън
Компания: Денонощната книжарница на мистър Пенумбра
Домакин: Кат Потенте
Откачам го и го закачам отново, малко по-нависоко на ризата си.
Храната е наистина, както ми бе обещано, фантастична. Получавам две лъжици салата с леща и дебело розово парче риба, седем крехки зелени резенчета аспержи и една-едничка курабийка с шоколадови парченца, която е хрупкава до съвършенство.
Кат ме завежда до маса, близо до периметъра на павилиона, където вятърът все така палаво поклаща белия брезент. Тънки слънчеви лъчи танцуват по масата, върху която има хартиена покривка със светлосини, пресичащи се като мрежа линии. Очевидно в „Гугъл" ядат на милиметрова хартия.
– Това е Радж – казва Кат, като махва с вилицата си, с която вече е загребала от салатата си с леща (изглеждаща точно като моята) към скейтъра с докторска степен. – Бяхме заедно в университета.
Кат е учила символни системи в „Станфорд". Дали всички тук са ходили в „Станфорд"? Дали просто ти дават работа в „Гугъл", когато се дипломираш там?
Когато Радж проговаря, изведнъж вече ми изглежда по-възрастен с поне десет години. Гласът му е строг, въпросът му – директен.
– Е, с какво се занимаваш?
Надявах се, че този въпрос ще е забранен тук, че ще бъде заменен с някакъв леко извратен гугъловски еквивалент като например: „Кое е любимото ти просто число?". Посочвам пропуска си и заявявам, че работя в пълната противоположност на „Гугъл".
– А, книги.
Радж се умълчава за момент и дъвче. После мозъкът му поема по зададената посока.
– Знаеш ли, старите книги са голям проблем за нас. Старото познание е основно. Наричаме го СП. Старо познание, СП. Знаеш ли, че 95 процента от интернет е създаден едва в последните пет години? Но ние знаем, че когато става дума за цялото човешко познание, сметката е точно обратната – всъщност СП се отнася за повечето неща, които повечето хора знаят и изобщо някога са знаели.
Радж не мига, а вероятно и не диша.
– Е, къде е то? Къде е СП? От една страна, то е в старите книги – той сваля капачката на тънкописеца си (откъде се взе) и започва да пише по хартията на масата, – но също така е и в главите на хората. Там има много от традиционното познание, наричаме го ТП. СП и ТП.
Рисува два застъпващи се кръга, като ги надписва със съответните съкращения.
– Представи си, ако можем да направим достъпно цялото това СП/ГП постоянно, за всички. В интернет, на телефона ти. Нито един въпрос няма да остане без отговор никога вече.
Питам Радж какво има в обяда му.
– Витамин Д, омега-3 мастни киселини, ферментирали чаени листенца – казва той, като не спира да си драска нещо. Прави една точка отстрани на кръговете и притиска маркера, така че черното мастило се размазва отстрани. – Това съхраняваме в момента в Голямата кутия – казва той, сочейки точката, – а помисли си колко ценно е дори само то. Но ако можем да добавим всичко това – плъзга дланта си над кръговете СП/ТП, като че ли планира завоеванието им, – тогава ще бъде наистина сериозно нещо.
– Радж е от доста време в „Гугъл" – казва Кат. Отдалечаваме се от столовата. Отмъкнах си допълнителна курабийка на тръгване и сега я ръфам. – Той се занимава с планиране на ППО38 и е бил години наред МП.
Ох, ужасните абревиатури на това място! Но последната май я знам.
– Чакай... – казвам объркано. – „Гугъл" си има министър-председател?
– Не, не – казва тя. – Мениджър на продуктите. И не е един човек, а цяла комисия от такива мениджъри. Преди са били двама, после са станали четирима, сега е още по-многобройна. Шейсет и четири души. МП ръководят компанията. Те одобряват новите проекти, назначават служители, разпределят ресурси.