– Не. Дойдох тук, за да изложа своя случай.
– Вашият случай?
– Компютрите, момчето ми – казва той. – В тях е най-важният ключ. Подозирах го от известно време, но никога не съм имал доказателство, че могат да помогнат за работата ни. Ти ми даде това доказателство! Щом компютрите са ти помогнали да разгадаеш Пъзела на Основателя, те могат да направят много повече за нашето братство.
Свива ръка в слабия си юмрук и го размахва във въздуха.
– Дойдох тук, готов да кажа на Първия читател, че трябва да се възползваме от тях. Трябва!
В гласа на Пенумбра се усеща треперливата писклива нотка на предприемач, представящ своята стартираща компания.
– Имате предвид Корвина – казвам аз. – Първия читател е Корвина.
Пенумбра кимва.
– Не можеш да ме последваш тук – маха той към тъмния свод, – но ще се видим и ще поговорим, след като приключи срещата ми. Трябва да обмислим с каква техника да се снабдим... С кои компании да работим. Ще се нуждая от помощта ти, момчето ми.
Погледът му се плъзга над рамото ми.
– И не си дошъл сам, нали?
Поглеждам назад, към „Пето авеню", където са застанали Кат и Нийл, чакат и ни наблюдават. Кат ни помахва.
– Тя работи в „Гугъл" – казвам аз. – Тя ми помогна.
– Добре – казва Пенумбра и кимва. – Много добре. Но я ми кажи: как успя да откриеш това място?
Ухилвам му се.
– С компютри!
Той поклаща глава. После пъха ръка в джоба на палтото си и изважда тънък черен „Киндъл", все още работещ, с издължени думи, изпъкващи на бледата основа на екрана.
– Купили сте си! – усмихвам се аз.
– О, повече от един, момчето ми – отвръща Пенумбра и изважда друг четец – „Нук". После още един – „Сони". И друг, с марката „Кобо". Сериозно? Кой още ползва „Кобо"? Нима Пенумбра е прекосил страната, мъкнейки със себе си четири електронни четеца?
– Имам доста за наваксване – обяснява той, докато ги слага един върху друг. – Но знаеш ли, ето този... – вади той още едно устройство, супертънко и синьо – ми е любимият.
На него няма лого.
– Какъв е този?
– Този ли? – завърта Пенумбра загадъчния четец между пръстите си. – Ученикът ми Грег – не го познаваш, поне засега, той ми го зае за пътуването.
Гласът му се понижава заговорнически.
– Каза, че е прототип.
Безименният електронен четец е удивителен: тънък и лек, не с пластмасова обшивка, а с такава, която сякаш е от плат като на книгите с твърди корици. Как Пенумбра се е добрал до такъв прототип? Кого познава шефът ми в Силициевата долина?
– Забележително устройство – казва той, докато го поставя на купчината върху другите и ги потупва. – Всичко това е забележително.
Млъква, после ме поглежда отново.
– Благодаря ти, момчето ми. Заради теб съм тук сега.
Усмихвам се. Вървете и ги разбийте, мистър Пенумбра.
– Къде ще се срещнем?
– В „Делфинът и котвата" – казва той. – Доведи приятелите си. Ще го намерите сами, нали? Използвайте компютрите си.
Намига ми, после се обръща и влиза през тъмната сводеста врата в тайната библиотека на братството на Свещената матрица.
Телефонът на Кат ни довежда до целта. Вече вали по-силно, така че почти през целия път дотам тичаме. Когато стигаме, се оказва, че „Делфинът и котвата"52 е идеалното убежище – масивно дърво и приглушена медна светлина. Сядаме на кръгла маса до опръскания с капки дъжд прозорец. Сервитьорът ни пристига и той също е съвършен: висок и с широка гръд, с гъста червена брада и отношение, което ни предразполага веднага. Поръчваме си бира; той ни носи халбите заедно с чиния с хляб и сирене.
– Трябва да се подсилите в тази буря – намига ни приятелски.
– Какво ще правим, ако мистър Пи не дойде? – пита Нийл.
– Ще дойде – казвам аз. – Ситуацията не е каквато очаквах. Той има план... Донесъл е електронни четци.
Кат се усмихва, но не вдига глава. Залепила се е отново за телефона си. Като кандидат за президент е в изборния ден, очаква нервно резултатите.
На масата има купчина книги и метална чаша с наострени моливи, които миришат на свежо. Сред книгите има копия на „Моби Дик", „Одисеи", „Невидимия"53 – това е бар за библиофили.
Върху задната корица на „Невидимия" има избледняло петно от бира, а вътре полетата са изписани с молив, на места е трито, писано отгоре. Бележките са толкова плътни, че едва се вижда страницата отдолу – коментарите на поне дузина души са се борили за място тук. Прелиствам книгата; навсякъде е изписана. Някои от бележките са за текста, други са от един от пишещите, насочени към друг. Коментарите се разгръщат в спорове, но има и други намеси. Някои са неразгадаеми: просто числа, изписани от ляво надясно и обратно. Има и кодирани надписи: