6HV8SQ бе тук
Отпивам от бирата си, ровичкам из сиренето и се опитвам да проследя разговорите на хората из тези страници.
После Кат въздиша шумно. Поглеждам я през масата и виждам, че се е намръщила. Поставя телефона си на масата и го покрива с една от плътните сини салфетки на „Делфинът и котвата".
– Какво има?
– Писаха ми за новите ПМ.
Поклаща глава.
– Този път не стана.
После се насилва да се усмихне и се протяга към една опърпана книга от купчината.
– Не е голяма работа – казва тя, докато разлиства книгата и се опитва да изглежда много заета. – И без това е като да спечелиш от лотарията. Нямах големи надежди.
Не съм предприемач, не съм бизнесмен, но в този момент не искам нищо повече от това да основа компания, тя да стане голяма колкото „Гугъл" ида направя Кат Потенте неин шеф.
В бара нахлува повей на влажен вятър. Вдигам глава от „Невидимия" и виждам Пенумбра на прага, кичурите коса над ушите му са слегнали и потъмнели от дъжда. Зъбите му са плътно стиснати.
Нийл скача на крака, за да му покаже къде сме. Кат поема палтото му. Пенумбра потръпва и казва тихо:
– Благодаря ти, мило момиче, благодаря ти.
Пристъпва сковано до масата и се хваща за рамката на стола за опора.
– Мистър Пи, приятно ми е да се запознаем – казва Нийл и му протяга ръка. – Харесвам книжарницата ви.
Пенумбра разтърсва силно ръката му. Кат махва за поздрав.
– Значи това са приятелите ти – казва Пенумбра. – Радвам се да се запозная и с двама ви.
Сяда и въздъхва тежко.
– Не съм седял срещу толкова млади лица на това място, откакто... Е, откакто моето собствено лице бе младо.
Нямам търпение да разбера какво е станало в библиотеката.
– Откъде да започна? – казва той. Попива главата си с една от платнените салфетки. Намръщва се, все още нервен. – Разказах на Корвина какво е станало. Разказах му за дневника, за твоята изобретателност.
Нарича постъпката ми „изобретателност"; това е добър знак. Червенокосият ни сервитьор пристига с друга халба бира и я поставя пред шефа ми, който махва с ръка и казва:
– Запиши я на сметката на Фестина ленте къмпани, Тимъти. Както и останалата поръчка.
Той е в свои води тук. После продължава разказа си:
– Консерватизмът на Корвина се е задълбочил, макар да не смятах, че подобно нещо е възможно. Нанесъл е толкова сериозни щети. Нямах представа за това – поклаща тъжно глава.
– Корвина каза, че Калифорния ме е заразила.
Изплюва остро думата: заразила.
– Нелепа история. Казах му какво си направил, момчето ми – казах му какво е възможно да постигнем. Но той няма да отстъпи.
Пенумбра повдига бирата до устните си и отпива дълга глътка. После погледът му преминава от Кат към Нийл и отново към мен и той заговаря бавно.
– Приятели мои, имам предложение за вас. Но първо трябва да разберете някои неща за това братство. Последвахте ме до дома му, но не знаете нищо за неговата цел – или компютрите ви са ви казали и това?
Е, знам, че са намесени библиотеки, чираци и хора, които стават обвързани, и книги, които се изгарят, но нищо от тази история не ми се струва смислено. Кат и Нийл знаят само това, което са виждали на екрана на лаптопа ми: поредица от светлинки, които си пробиват път из рафтовете на странна книжарница. Когато потърсиш в гугъл „свещената матрица", получаваш отговори като: „Да не би да имахте предвид „свещената царица?". Така че правилният отговор е: „Не. Нищо".
– Тогава ще направим две неща – кимва Пенумбра. – Първо, ще ви разкажа малко за историята ни. После, за да разберете всичко по-добре, трябва да посетите Читалнята. Тогава предложението ми ще ви стане по-ясно и се надявам, дано не е прекалено дръзко, че ще го приемете.
Разбира се, че ще го приемем. Това правиш, когато тръгнеш на приключение. Изслушваш проблема на стария магьосник и после обещаваш да му помогнеш. Пенумбра допира пръстите на ръцете си.
– Познато ли ви е името Алд Мануций?
Кат и Нийл поклащат глави, но аз кимвам. Да. Може би артколежът ще се окаже полезен за нещо.
– Мануций е бил един от първите издатели – казвам, – почти веднага след Гутенберг. Книгите му все още са много известни. Красиви издания.
Виждал съм снимки.
– Да – кимва Пенумбра. – Било е краят на петнайсети век. Алд Мануций събира писатели и учени в печатницата си във Венеция и после прави първите печатни издания на класиците. Софокъл, Аристотел и Платон. Вергилий, Хораций и Овидий.
Включвам се.
– Да, печатал ги е, използвайки чисто нов шрифт, направен от печатар на име Грифо Геритзун54. Бил е невероятен. Никой не бил виждал нищо подобно и все още е един от най-популярните шрифтове. Всеки компютър „Макинтош" идва инсталиран с геритзун.