– Значи всичко това е само параван?
– О, не, не – казва Декъл. – Фестина ленте къмпани е съвсем истински бизнес. Компанията дава лиценз за шрифта геритзун – Кат, Нийл и аз кимаме умно като чираци, запознати издълбоко с материята – и много други. Правят не само това. Като новия проект с електронните книги.
– Какъв е той? – питам аз. Тази дейност изглежда много по-сложна, отколкото Пенумбра ни я бе представил.
– Не разбирам напълно – казва Декъл, – но по някакъв начин откриваме кога някой пиратства електронни книги и предоставяме тази услуга на издателите.
Ноздрите ми се разширяват при тези думи; чувал съм истории за студенти, съдени за милиони долари. Декъл обяснява:
– Това е нов бизнес. Бебче на Корвина. Очевидно е много доходоносен.
Пенумбра кимва.
– Благодарение на усилията на онези хора там съществува нашата книжарница.
Е, това е просто супер. Заплатата ми се плаща от лицензионни такси върху шрифтове и от съдебни искове за нарушени авторски права.
– Едгар, тези трима ученици разгадаха Пъзела на Основателя – казва Пенумбра – Кат и Нийл повдигат изненадано вежди при тези думи – и дойде време да видят ЧИТАЛНЯТА.
Произнася думата така, че чувам главните букви в нея.
Декъл се ухилва.
– Това е страхотно. Поздравления и добре дошли.
Кимва към редицата със закачалки на стената, на половината от които висят обикновени якета и пуловери, а на другата – тъмни роби като неговата.
– За начало преоблечете се в тези мантии.
Сваляме мокрите си якета. Докато се пъхаме в мантиите, Декъл обяснява:
– Трябва да пазим нещата долу чисти. Знам, че тези мантии изглеждат смешно, но всъщност са много добре ушити. Имат разрез отстрани, за да можете да се движите свободно – Декъл размахва ръцете си напред и назад, – и джобове за листове, моливи, гума и компас.
Разперва робата си, за да ни покаже.
– Долу имаме всякакви инструменти за писане, но трябва да си носите и свои собствени.
Това е много сладко: Не забравяйте гумата си в първия ден от живота ви в сектата! Но къде е това „долу"?
– И едно последно нещо – казва Декъл. – Телефоните ви.
Пенумбра разперва ръце, за да покаже, че са празни, но останалите предаваме черните си вибриращи спътници.
Декъл ги пуска в ниска дървена поставка на бюрото. Там вече има три телефона „Айфон", черен „Нео" и очукана бежова „Нокиа". Декъл се изправя, приглажда мантията си, става сериозен и натиска рязко рафтовете зад себе си. Те се плъзгат гладко и безшумно – сякаш са безтегловни и се носят в пространството – и докато се раздалечават, разкриват сумрачно пространство, в което се виждат широки стъпала, виещи се надолу в мрака. Декъл ни подканва напред с изпъната ръка.
– Festina lente – казва той съвсем небрежно, сякаш между другото.
Нийл си поема шумно дъх и аз знам със сигурност какво означава това. Означава: Цял живот съм чакал да мина през таен проход, вграден в библиотечен шкаф. Пенумбра се надига от стола си и ние тръгваме след него.
– Сър – казва Декъл на Пенумбра, застанал от едната страна на раздалечените рафтове, – ако сте свободен по-късно, бих се радвал да изпием чаша кафе заедно. Имаме много да си казваме.
– И така ще стане – отвръща с усмивка Пенумбра. Потупва Декъл по рамото, докато минаваме покрай него. – Благодаря ти, Едгар.
Пенумбра ни повежда надолу по стълбището. Върви внимателно, стиснал перилото – широка дървена ивица върху дебели метални подпори. Нийл се е привел към него, готов да го хване, ако той се препъне и залитне. Стъпалата са широки, от бял камък; вият се много стръмно, спиралата ни води под земята, пътят е едва осветен от дъгови лампи, поставени в стари свещници на стените, на доста широко разстояние една от друга. Докато вървим стъпка по стъпка, почвам да чувам звуци. Нисък шепот; после по-силно боботене; след това отекващи гласове. Стъпалата привършват и пред нас изплува ярка светлина, очертана в рамката на стълбището. Пристъпваме към нея. Кат ахва и дъхът й излиза като малко облаче.
Това не е библиотека. Това е пещерата на Багман.
Читалнята се простира пред нас, дълга и с нисък таван, който е насечен с кръстосващи се дълги дървени греди. Над тях и между тях се показва петниста здрава каменна основа, назъбени плочи, долепени една до друга, всичките блещукащи заради невидимите кристалчета вътре в тях. Гредите минават по цялата дължина на помещението, разкриващи ярка перспектива като картезианска координатна мрежа55. На местата, където се пресичат, висят ярки лампи, които осветяват пространството отдолу.