– Дори и в книжарницата ви?
Пенумбра поклаща глава.
– Никой чирак не е чел тази книга. Само пълните членове на братството – обвързаните и необвързаните. Не сме чак толкова много и четем „Мануций" само тук.
Значи това наблюдаваме около нас – цялото това напрегнато изучаване. Въпреки че забелязвам неколцина от черните мантии да обръщат глави към нас. Може би изучаването не е чак толкова напрегнато.
Пенумбра извива стола си и махва към рафтовете покрай стените.
– А това е другото съкровище. Вървейки по стъпките на Основателя, всеки член на това братство създава свой собствен codex vitae, или книга на живота. Това е задачата на необвързаните. Федоров например, когото познаваш – кима той към мен – е един от тях. Когато приключи, ще е вложил всичко научено, цялото си познание в книга като тези.
Замислям се за Федоров и снежнобялата му брада. Да, вероятно е понаучил някои нещица.
– Използваме дневниците си – казва ми Пенумбра, – за да сме сигурни, че Федоров е овладял това познание.
Следва многозначително повдигане на вежди.
– Трябва да сме сигурни, че разбира това, което е постигнал.
Точно така. Трябва да са сигурни, че не е пъхнал просто купчина книги в един скенер.
– Когато одобря неговия codex vitae и той бъде приет от Първия читател, Федоров ще стане един от обвързаните. И тогава, най-накрая, той ще извърши последното жертвоприношение.
Ооо... Ъъъ... Мрачният ритуал тук, долу, на Подиума на истинското зло. Знаех си. Харесвам Федоров.
– Книгата на Федоров ще бъде кодирана, копирана и вкарана в списъка с наличности – казва спокойно Пенумбра. – Няма да бъде прочетена от никого, преди да напусне този свят.
– Това е гадно – изсъсква Нийл.
Поглеждам го сърдито и присвивам очи, но Пенумбра се усмихва и вдига ръка, за да ни успокои.
– Правим тази жертва, водени от дълбоката си вяра – казва той. – Това, което ви казвам, е изключително сериозно. Когато разшифроваме древния codex vitae на Мануций, всеки член на нашето общество, който е следвал неговите стъпки, който е създал своя собствена книга на живота и я е оставил на съхранение тук, ще заживее отново.
Опитвам се да прикрия скептицизма, който знам, че се изписва на лицето ми.
– Как така? – пита Нийл. – Като зомбита ли?
Казва го прекадено силно и някои от черните мантии се обръщат да погледнат към нас.
Пенумбра поклаща глава.
– Природата на безсмъртието е загадка – казва толкова тихо, че трябва да се наведем, за да го чуем. – Но всичко, което съм научил от изчитането на толкова много книги, ми казва, че това е истина. Изпитвал съм го сред тези лавици и на други подобни места.
Не вярвам на частта с безсмъртието, но знам за кое чувство говори Пенумбра. Когато минаваш сред рафтовете в някоя библиотека и прокарваш пръсти по гръбчетата на книгите, е трудно да не усетиш присъствието на дремещите в тях духове. Това е просто чувство, не е факт, но знам (и го повтарям): хората вярват и в по-странни неща.
– Но защо просто не разшифровате книгата на Мануций? – пита Кат. Тя се чувства в свои води в тази област. – Какво е станало с ключа за шифъра?
– А – казва Пенумбра. – Наистина какво е станало?
Млъква, поема си дъх и продължава.
– Геритзун е бил забележителен човек също като Мануций, но по свой особен начин. Той е решил да не предаде нататък ключа. Петстотин години.... ние обсъждаме това негово решение.
Начинът, по който го казва, ме кара да мисля, че тези дискусии може да са включвали от време на време намесата на пистолети и кинжали.
– Без него сме опитвали всеки метод, за който можете да се сетите, за разшифроване на книгата на Мануций. Използвали сме геометрия. Търсили сме скрити форми и фигури. Оттук произлезе Пъзелът на Основателя.
Лицето от визуализацията – разбира се. Изпитвам поредното замайване от сглобяването на реалността около мен. От екрана на лаптопа ми към мен се е взирал Алд Мануций.
– Обръщали сме се към алгебрата, логиката, лингвистиката, криптографията... Имали сме велики математици сред нашите членове – казва Пенумбра. – Мъже и жени, спечелили огромно признание и награди в горния свят.
Кат се е привела толкова напред, че е почти върху масата. Това е като хипноза за нея: код, който трябва да бъде разбит, и ключ към безсмъртието – ведно. Изпитвам лек трепет на гордост: аз съм този, който я доведе тук. Днес „Гугъл" не означава нищо. Истинското действие е тук, долу, сред братството на Свещената матрица.
– Това, което трябва да разберете, млади приятели – казва Пенумбра, – е, че това общество функционира по почти същия начин от създаването си преди петстотин години.