Посочва с пръст към суетящите се черни мантии.
– Използваме креда и плочи, мастило и хартия.
Внезапно тонът му се променя.
– Корвина смята, че трябва да се придържаме към тези техники на сто процента. Вярва, че ако променим нещо, ще загубим своята награда.
– А вие – казвам аз на мъжа със стария „Мак Плюс", – вие не сте съгласен.
Пенумбра се обръща към Кат и сега гласът му е наистина по-скоро задъхан шепот.
– Стигаме и до моето предложение. Ако не греша, мило момиче, твоята компания е прехвърлила огромно количество книги – той спира, търсейки правилните думи – на дигиталните рафтове.
Тя кимва и нейният отговор също е остър шепот:
– Шейсет и един процента от всички книги, издавани някога.
– Но не разполагате с codex vitae на Основателя – казва Пенумбра. – Никой го няма.
Замълчава.
– А може би трябва.
Внезапно осъзнавам: Пенумбра предлага да направим библиографски обир. Една от жените в черни мантии минава покрай нашата маса, носейки дебела зелена книга. Тя е висока и слаба, на около четирийсет години, със сънливи очи и късо подстригана черна коса. Под мантията й зървам рокля в син флорален мотив. Умълчаваме се, докато я чакаме да отмине.
– Аз смятам, че трябва да скъсаме с традициите – продължава Пенумбра. – Вече съм стар и ако е възможно, бих искал да видя това дело завършено, преди от мен да остане единствено книга на някоя от тези лавици.
Друга светкавична мисъл: Пенумбра е един от обвързаните, значи неговият личен codex vitae трябва да е тук, в тази пещера. От тази мисъл по гръбнака ми преминава студена тръпка. Какво ли има вътре? Каква ли история разказва той?
Очите на Кат сияят.
– Можем да я сканираме – казва тя и потупва с ръка книгата на масата. – И ако вътре има някакъв код, можем да го разбием. Имаме толкова могъщи машини – нямате си и представа дори.
В Читалнята се надига жужене и сред черните мантии настава суматоха. Всички внезапно се изпъват, шепнат си и си шушукат предупредително. В далечния край на залата, където е стълбището, се появява висока фигура. Мантията на човека е различна – по-изящна, с допълнителни гънки черен плат около врата и червени ивици в долната част на ръкавите. Тя виси на раменете му небрежно, сякаш току-що я е наметнал; под нея се подава искрящо сив костюм. Запътил се е право към нас.
– Мистър Пенумбра – прошепвам аз, – мисля, че може би...
– Пенумбра – произнася фигурата. Гласът не е силен, но идва дълбоко от гърдите на човека и отеква из залата. – Пенумбра – казва отново той и бързо се понася насам.
Стар е – не толкова, колкото Пенумбра, но някъде там. Много по-як е обаче. Не е приведен, не се клатушка и мисля, че под този костюм сигурно се крият изваяни гръдни мускули. Главата му е обръсната и има тъмни, добре оформени мустаци. Той е Носферату във формата на сержант от морската пехота.
Сега го разпознавам. Това е мъжът от снимката с младия Пенумбра, здравият младеж, вдигнал палец пред моста „Голдън Гейт". Това е шефът на Пенумбра, онзи, който поддържа отворена книжарницата, изпълнителният управител на щедрата Фестина ленте къмпани. Това е Корвина. Пенумбра се надига от стола си.
– Моля, запознай се с тези трима необвързани от Сан Франциско – казва той. А на нас: – Това е Първия читател, нашият патрон.
Внезапно шефът ми е започнал да играе ролята на внимателен подчинен. Преструва се. Корвина ни поздравява хладно. Очите му са тъмни и искрящи – в тях личи яростна и безмилостна интелигентност. Той поглежда директно Нийл, обмисля нещо, после казва:
– Я ми кажи кои трудове на Аристотел издава първо Основателя?
Въпросът е зададен спокойно, но е безмилостен, всяка дума е куршум, изстреляна от безшумен пистолет. Лицето на Нийл е безизразно. Настава неловка тишина. Корвина скръства ръце на гърдите и се обръща към Кат:
– Добре, а ти? Някаква идея?
Пръстите на Кат потръпват, сякаш иска да провери веднага в телефона си.
– Аякс, доста работа имаш тук – казва Корвина, обръщайки се към Пенумбра. Все така спокойно. – Те би трябвало да знаят наизуст целия корпус. Трябва да го казват отзад напред на класически гръцки.
Бих се намръщил при тези думи, ако главата ми все още не бе замаяна от откровението, че Пенумбра има малко име и то е...
– О, те са все още нови в работата си – въздиша тежко Аякс Пенумбра. Той е няколко сантиметра по-нисък от Корвина и се е изпънал, за да стои изправен, потрепвайки леко. Оглежда с големите си сини очи залата и на лицето му се изписва скептично изражение. – Надявах се да ги вдъхновя с това посещение, но веригите са прекалено много. Не съм сигурен, че те отговарят на духа...