Маркъс Корвина/Изпълнителен директор
Значи Корвина също има малко име. Сянка се плъзга от другата страна на стъклото и аз осъзнавам, че той е вътре. Какво прави? Преговаря с издател по телефона, искайки огромни суми за ползването на великия древен геритзун? Предлага имена и адреси на някакви дребни пирати на електронни книги? Затваря още някоя чудесна стара книжарница? Говори с банката си, за да откаже едно конкретно текущо плащане? Това не е просто секта. Това е истинска корпорация и Корвина е неин шеф и в горния, и в долния свят.
СЪЮЗЪТ НАБУНТОВНИЦИТЕ
В Манхатън вече вали силно – мрачен шумен порой. Намерили сме убежище в хипербутиковия хотел, притежаван от приятеля на Нийл, Андрей, друг СЕО на стартъп. Нарича се „Нортбридж" и е върховното хакерско скривалище: на всеки метър има контакт, въздухът е толкова наситен с безжичен интернет, че направо можеш да го видиш, а в мазето има директна връзка с бързата интернет линия, която тече под „Уолстрийт". „Делфинът и котвата" е светът на Пенумбра, това място – на Нийл. Портиерът го познава. Валето го поздравява с вдигната за „дай ми пет" ръка.
Фоайето на „Нортбридж" е центърът на нюйоркския свят на стартъп компаниите: навсякъде, където двама или повече души обсъждат нещо, обяснява Нийл, вероятно основателите на някоя нова компания оглеждат условията на своята регистрация. Насядали плътно около ниска масичка, направена от кутии за стари магнитни ленти, ние сигурно също можем да бъдем оприличени на нещо такова – може би не чак на стартъп компания, но със сигурност на нещо току-що създадено. Ново обединение. Ние сме малък Съюз на бунтовниците, а Пенумбра е нашият Оби-Уан. Всички знаем кой е Корвина.
Нийл не е спрял да говори за Първия читател, откакто излязохме от подземието.
– Не разбирам тази негова мания с мустаците – продължава той.
– Носи ги така, откакто го помня – казва Пенумбра, подсмихвайки се леко. – Но тогава не беше толкова суров и консервативен.
– А какъв беше? – питам аз.
– Като всички нас – като мен. Любопитен. Несигурен. Аз самият все още съм несигурен за толкова много неща!
– Той сега изглежда доста... Самоуверен.
Пенумбра се намръщва.
– И защо да не е? Той е Първия читател и харесва нашето братство такова, каквото си е.
Удря с немощния си юмрук по мекия диван.
– Той няма да се прегъне. Няма да експериментира. Няма дори да ни позволи да опитаме да го направим.
– Но във Фестина ленте къмпани имат компютри – изтъквам очевидния факт. Всъщност те управляват цяла дигитална антипиратска компания.
Кат кимва.
– Да, изглеждат ми доста модернизирани.
– А, но само в горния свят – размахва пръст Пенумбра. – Компютрите са подходящи за външната дейност на Фестина ленте къмпани, но не и за Свещената матрица. Не, никога.
– Без телефони – казва Кат.
– Без телефони. Без компютри. Нищо – поклаща глава Пенумбра, – което самият Алд Мануций не е използвал. Осветление с електричество – няма да повярвате какви спорове сме имали за осветлението. Повече от двайсет години – изпъшква той. – Абсолютно съм убеден, че Мануций е щял да се зарадва на една-две електрически крушки.
Всички се умълчават. Накрая Нийл казва:
– Мистър Пи, не трябва да се отказвате. Аз ще финансирам книжарницата ви.
– Нека да приключим с книжарницата – махва пренебрежително с ръка Пенумбра. – Обичам клиентите ни, но има и по-добър начин да им бъдем от полза. Аз не се вкопчвам в познатите неща като Корвина. Ако успеем да отнесем МАНУЦИИ в Калифорния... ако ти, мило момиче, можеш да направиш това, което обеща... Никой от нас повече няма да се нуждае от това място.
Седим там и обсъждаме плана си. В един съвършен свят, съгласяваме се всички, просто щяхме да вземем черния codex vitae и да го отнесем при скенера в „Гугъл", където ръцете на паяка щяха да го поемат нежно. Но сега не можем да изнесем книгата от Читалнята.
– Резачки – казва Нийл. – Трябват ни резачки за арматура.
Пенумбра разтърсва глава.
– Трябва да го направим тайно. Ако Корвина разбере, ще ни преследва докрай, а Фестина ленте къмпани разполага с огромни ресурси.
И познават доста адвокати, мисля си аз. Освен това, за да предоставим МАНУЦИИ на милостта на „Гугъл", не ни е нужно задължително да имаме книжното тяло в ръцете си. Трябва да го имаме на диск. Затова питам:
– А ако отнесем скенера при книгата?
– Той не е преносим – поклаща глава Кат. – Искам да кажа, можеш да го местиш, но процесът е много сложен. Беше нужна цяла седмица, за да го вдигнат и закарат до Библиотеката на Конгреса.