Значи ни трябва нещо друго. Или някой друг. Нуждаем се от създаден специално за нас скенер, подходящ за кражба. Нужен ни е Джеймс Бонд с магистърска степен по библиотекарство. Нуждаем се от... Чакай.
Знам точно от какво се нуждаем.
Грабвам лаптопа на Кат и отварям книжния пиратски сайт на Мрънкалото. Ровя се из архивите му – назад, назад, назад – назад до най-ранните му проекти, онези, които вече е приключил... Ето го.
Обръщам екрана, така че и останалите да го видят. Там е показана ясна снимка на „Мрънкотрон" 3000: книжен скенер, направен от картон. Частите му могат да бъдат изрязани от стари кашони; пускаш ги през машина за лазерно рязане, за да изрежеш прорези и „ушички" на всички места, където има прави ъгли. Сглобяваш ги, за да си направиш рамка, после, когато приключиш с работата, можеш да ги сплескаш отново. Има два разреза за камерите. Всичко се побира в обикновена плоска чанта – от тези, които носят куриерите.
Камерите са от най-обикновените, просто щракаш и снимаш, от типа, който можеш да купиш отвсякъде. Рамката прави скенера специален. Ако камерата е само една, трябва да се протягаш, за да държиш книгата под правилния ъгъл, и ще се бавиш при разгръщането и задържането на всяка страница. Ще са ти нужни дни за една книга. Но с двете камери на „Мрънкотрон" 3000, монтирани една до друга и контролирани от софтуера на Мрънкалото, имаш само едно разгръщане за заснемане на две страници, идеално фокусирано, под идеалния ъгъл. Сканирането е светкавично, но не е нужна висока технология.
– Направен е от хартия – обяснявам аз, – така че може да мине и през детектор за метал.
– Какво, за да го вкараш в самолет? – пита Кат.
– Не, за да го вкараме в библиотека – казвам аз.
Очите на Пенумбра се разширяват.
– Както и да е. Мрънкалото е постнал схемите. Можем да ги свалим. Трябва само да се сдобием с материалите и да намерим машина за лазерно рязане.
Нийл кимва и описва кръг из фоайето с пръст.
– Това е събирателният център за всички нърдове в Ню Йорк. Мисля, че няма да имаме проблем да се сдобием с това, което ни е нужно.
Да предположим, че успеем да сглобим и да накараме „Мрънкотрон" 3000 да проработи; тогава ще ни е необходимо известно време в Читалнята, без да бъдем обезпокоявани от никого. Книгата на Мануций е огромна и сканирането й ще отнеме часове.
И кой щеше да го направи? Пенумбра е прекалено неуверен за такова тайно промъкване. Кат и Нийл вдъхват доверие като съзаклятници, но аз всъщност имам друга идея. От мига, в който се появи възможността за сканирането на книгата, взех решение: ще го направя сам.
– Искам да дойда с теб – настоя Нийл. – Това е най-вълнуващата част!
– Не ме карай да използвам името ти от „Ракети и магьосници" – вдигам предупредително пръст, – не и в присъствието на момиче на масата. – Поглеждам го със сериозно изражение.
– Нийл, ти имаш компания, имаш служители и клиенти. Имаш отговорности. Ако те хванат или... не знам, те арестуват, ще си имаш проблеми.
– А ти не мислиш, че за теб ще е проблем, ако те арестуват, Клеймор Кърв...
– А! – прекъсвам го аз. – Първо, аз нямам никакви сериозни отговорности. И второ, на практика вече съм чирак в братството на Свещената матрица.
– Ти разгада Пъзела на Основателя – кимна Пенумбра. – Едгар ще гарантира за теб.
– Освен това – допълвам – аз съм крадецът в историята.
Кат повдига въпросително вежди и аз й обяснявам тихо.
– Той е воинът, ти си магьосникът, а аз съм крадецът. И този разговор никога не се е случвал.
Нийл кимва веднъж бавно. Лицето му е смръщено в гримаса, но вече не протестира. Добре. Ще отида сам и ще си тръгна не с една книга, а с две.
През входната врата на „Нортбридж" нахлува студен вятър и Едгар Декъл влиза, приведен заради дъжда, кръглоликото му лице едва се подава изпод качулката на шушляковото лилаво яке, в което се е обвил плътно.
Пенумбра му махва. Очите на Кат се срещат с моите; тя изглежда нервна. Ако искаме достъп до Читалнята и до МАНУЦИИ, Декъл е ключът, защото Декъл държи ключа.
– Сър, чух за книжарницата – казва той, лъхтейки, докато се отпуска на дивана до Кат. Внимателно сваля качулката си. – Не знам какво да кажа. Това е ужасно. Ще говоря с Корвина. Мога да го убедя...
Пенумбра пак вдига ръка и после разказва всичко на Декъл. За дневника, за „Гугъл" и Пъзела на Основателя. Казва му за предложението си към Корвина, за отказа на Първия читател.
– Ще го уговорим – казва Декъл. – Ще споменавам идеята от време на време, за да видя как...
– Не – прекъсва го Пенумбра. – Той не може да бъде убеден с логически доводи, Едгар, а и аз нямам търпение за това. Доста по-стар съм от теб, момчето ми. Вярвам, че кодексът на Мануций може да бъде разшифрован днес – не след десет или след сто години, а днес!