Хрумва ми, че не само Корвина притежава свръхувереност. Пенумбра наистина вярва, че компютрите могат да свършат работата. Странно ли е, че аз, човекът, който започна този проект, не съм толкова сигурен в това? Очите на Декъл се разширяват. Той се оглежда наоколо, сякаш очаква да открие свърталище на хора с черни мантии тук, в „Нортбридж". Няма такава вероятност; съмнявам се някой от хората в това фоайе да е докосвал хартиена книга през последните години.
– Не може да сте сериозен, сър – прошепва той. – Помня, когато ме накарахте да вкарам всички налични заглавия в компютъра и бяхте толкова въодушевен, но никога не съм мислил... – поема си дъх. – Сър, така функционира нашето общество.
Значи Едгар Декъл е бил човекът, създал базата с данни на книжарницата. И двамата сме докосвали с пръсти едни и същи клавиши на една и съща малка разтракана клавиатура.
Пенумбра поклаща глава.
– Изглежда ти странно само защото сме заседнали на едно и също място от години, момчето ми – казва той. – Корвина ни е замразил като Ледената кралица. Първия читател не е верен на духа на Мануций.
Сега очите му искрят като два сини лазерни лъча и той забива яростно пръст в масата от магнитни ленти.
– Той е просто бизнесмен, Едгар!
Декъл кимва, но все още изглежда нервен. Бузите му са поруменели и той прокарва пръсти през косата си. Така ли започват всички разцепления в едно общество? Задушевни кръгове, шепот и уговаряне на привърженици?
– Едгар – казва спокойно Пенумбра, – ти си ми най-скъпият от всички ученици, които съм имал. Прекарахме много години в Сан Франциско, работейки рамо до рамо. Ти притежаваш истинския дух на последовател на Свещената матрица, момчето ми.
Млъква за миг.
– Дай ни ключа за Читалнята за една нощ. Само за това те моля. Клей ще действа чисто, няма да се разбере, че е бил там. Обещавам ти.
Декъл го гледа с недоумение. Косата му е влажна и разбъркана. Не знае какво да каже.
– Сър. Не мисля, че вие... Никога не съм си представял... Сър...
Млъква. Фоайето на „Нортбридж" вече не съществува. Цялата Вселена се е съсредоточила в лицето на Едгар Декъл, в сериозната извивка на устните му, всички търсим знаци дали ще каже „не", или...
– Да.
Той се изпъва и става някак по-висок. Поема си дълбоко дъх и казва отново:
– Да. Разбира се, че ще ви помогна, сър.
Кимва рязко и се усмихва.
– Разбира се.
Пенумбра се ухилва.
– Знам как да избирам правилните служители – казва той и се протяга, за да потупа Декъл по рамото. Избухва в силен смях. – Знам как да ги избирам!
Планът е следният:
Утре Декъл ще донесе резервния ключ, запечатан в плик и адресиран до мен, и ще го остави на портиера на „Нортбридж". С Нийл трябва да намерим начин да направим „Мрънкотрон" 3000, Кат ще се отбие в тукашния офис на „Гугъл", а Пенумбра ще се срещне с неколцина от хората в черни мантии, които симпатизират на каузата му. Когато се стъмни, ще взема скенера и ключа и ще отида в тайната библиотека на Свещената матрица, където ще „освободя" МАНУЦИИ... И една друга книга.
Но това ще стане утре. Сега Кат се е оттеглила в нашата стая. Нийл отиде при групичка пичове от нюйоркски стартъп компании. Пенумбра седи в бара на хотела сам, поклащайки в ръка ниска чаша, пълна със златиста течност, потънал в мислите си. Изглежда странно на това място: по-възрастен от всички във фоайето с няколко десетилетия, главата му е като блед маяк сред приглушената светлина. Аз седя сам на един от ниските дивани, взирам се в лаптопа си и се чудя как да се сдобием с машина за лазерно рязане. Приятелят на Нийл, Андрей, ни насочи към две хакерски места в Манхатън, но само в едното имат такава машина и е заета за седмици напред. Всеки майстори нещо.
Хрумва ми, че Мат Майтелбранд може би познава някого някъде. В този град трябва да има магазин за специални ефекти, притежаващ инструмента, който ни е нужен. Изпращам сигнала си за помощ по телефона:
Нужна ми лазерна резачка в Ню Йорк. Бързо. Идеи?
След трийсет секунди пристига отговорът на Мат:
Питай Мрънкалото.
Разбира се. Месеци наред проучвах пиратската библиотека, но никога не съм поствал нищо там. В сайта на Мрънкалото има активен форум, в който хората питат за конкретни електронни книги и после се оплакват за качеството на това, което са получили. Има и технически подфорум, в който обсъждат всякакви детайли относно книжната дигитализация; самото Мрънкало се появява там и отговаря на въпросите лаконично, точно и само с малки букви. Именно в този подфорум пиша следното: