– Да живее Алд Мануций!
Кат насочва пръст към клавиатурата си. Страниците почват да летят към далечни компютри, където ще се превърнат в низове от символи, които могат да бъдат копирани и съвсем скоро – разшифровани. Вече няма вериги, които да ги задържат оковани.
Докато лаптопът на Кат продължава да работи, разпитвам Пенумбра за изгорената книга с надпис МОФАТ. Нийл също слуша.
– Той ли е? – питам аз.
– Да, разбира се – казва Пенумбра. – Кларк Мофат. Той работеше тук, в Ню Йорк. Но преди това, момчето ми, бе наш клиент.
Усмихва се и ми намигва. Смята, че това ще ме впечатли, и е прав. Аз се впечатлявам от истински звезди.
– Но това, което си държал в ръце, не е неговият codex vitae – поклаща глава Пенумбра. – Вече не.
Очевидно. Беше просто изпепелена книга.
– Какво е станало?
– Издаде книгата си, естествено.
Чакай, объркан съм.
– Единствените книги, които Мофат някога е издавал, са „Хроники на драконовата песен".
– Да – кимва Пенумбра. – Неговият codex vitae бе третата и последна част от сагата, която бе започнал, преди да се присъедини към нас. Беше изключително постижение и доверие
– да завърши делото на своя живот и после да го предаде на братството. Той го представи на Първия читател – беше Нивън преди времето на Корвина – и кодексът бе одобрен.
– Но си го е взел обратно.
Пенумбра кимва.
– Не можа да извърши тази саможертва. Не можеше да остави последната част неиздадена.
Значи Мофат не е останал част от Свещената матрица, за да можем Нийл и аз, и безброй други непохватни аутсайдери шестокласници да се потопим в света на третата и последна част на „Хроники на драконовата песен", която направо ни бе издухала.
– Човече – казва Нийл, – това обяснява всичко.
Прав е. Третата част издуха умовете на тийнейджърите, защото е абсолютно различна. Тонът в нея е променен. Героите са променени. Сюжетът поема в различни посоки, излиза извън очакваното развитие и се подчинява на някаква тайна логика. Хората винаги са предполагали, че е така, защото Кларк Мофат е започнал да приема психеделични наркотици, но истината е дори още по-странна.
Пенумбра се намръщва.
– Мисля, че Кларк допусна огромна грешка. Истинска трагедия.
Грешка или не, какво решение само! Как бе повлияло на живота на толкова хора! Ако „Хроники на драконовата песен" не бяха довършени, никога нямаше да станем приятели с Нийл. Той нямаше да седи тук с мен. Може би аз нямаше да седя тук. Може би щях да сърфирам в Коста Рика с някакви странни другарчета, най-добрите ми приятели от колежа. Може би щях да седя в някакъв сиво-зелен офис.
Благодаря ти, Кларк Мофат. Благодаря ти, че си сгрешил.
ХРОНИКИ НА ДРАКОНОВАТА ПЕСЕН, ТОМ II
Когато се връщам в Сан Франциско, заварвам Мат и Ашли заедно в кухнята: и двамата ядат сложни на вид салати, и двамата носят спортни прилепнали трика в ярки цветове. Мат има карабинер на кръста си.
– Джанън! – възкликва той. – Някога катерил ли си се?
Признавам, че не. Като крадец предпочитам спортни дейности, които изискват гъвкавост, а не сила.
– Знаеш ли, и аз така си мислех – кимва Мат, – но се оказа, че в катеренето не е нужна сила. А стратегия.
Ашли го поглежда с гордост. Той продължава, размахвайки вилица, от която виси нещо зелено.
– Трябва да овладееш всеки маршрут последователно – да си създадеш план, да го пробваш, да промениш някой захват. Сериозно, в момента мозъкът ми е по-уморен от ръцете.
– Как беше в Ню Йорк? – пита любезно Ашли.
Не съм сигурен как да й отговоря.
Нещо като: Е, мустакатият владетел на тайната библиотека ще бъде доста вбесен, когато разбере, че съм копирал древната кодирана книга и съм я пратил в „Гугъл", но поне бяхме настанени в готин хотел.
Вместо това казвам:
– Беше добре.
– Те имат суперяки зали за катерене – поклаща глава тя. – Тук нямаме нищо, което да се сравни с тях.
– Да, от дизайна във „Фриско Рок Сити" определено... има какво да се желае – казва Мат.
– Тази лилава стена... – свива рамене Ашли. – Мисля, че просто са купили боята, която е била на разпродажба, без да подбират цвета.
– А стената за катерене предлага такива възможности – казва Мат. Започва да се въодушевява. – Какво платно! Имаш три етажа, които да покриеш с каквото си поискаш. Като мат пейнтинг64. Има един тип в ИЛM...
Оставям ги да си бъбрят щастливо за всички тези подробности.
На този етап най-добрият избор е сънят, но аз подремнах малко в самолета и сега не мога да си намеря място, сякаш нещо в мозъка ми още обикаля по пистата, търсейки място за приземяване.