Това е бил Кларк Мофат. Той трябва да е. Бележката е след полунощ, което означава, че е от нощната смяна, което означава, че „този служител" е бил наистина Егар Декъл. Има и още.
Чиракът минава бързо през Пъзела на Основателя. По-поразяваща от скоростта му обаче е неговата увереност. Липсват колебанието или разочарованието, характерни за толкова много други чираци (сред които включително и този служител). Сякаш изпълнява позната песен или танцува познат танц. Синя тениска, дънки „Левис"501, работни ботуши. Косата все още е дълга. Получи БРИТО. 11 октомври, петък, 2:31 ч. сутринта. Звуци на морска сирена.
И продължава все така. Бележките си приличат, но посланието е ясно: Клак Мофат е бил блестящ член на братството. Възможно ли е... дали той не е тъмното, подобно на мъх зеленикаво съзвездие от визуализацията? Дали той е този, който е обходил цялото лице на Основателя за времето, през което другите чираци са проследили само един клепач или ухо? Сигурно има начин да свържа конкретните бележки с визуализацията и...
Камбанката звънва и аз вдигам глава от безкрайния текст, точещ се пред мен. Късно е и очаквам да видя член на братството, но е Мат Майтелбранд, мъкнещ черен пластмасов куфар. Голям е, по-голям от него самия и се заклещва на вратата.
– Какво правиш тук? – питам аз, докато му помагам да освободи багажа си. Повърхността на куфара е грапава и груба, закопчалките са метални и тежки.
– Имам мисия – казва Мат, дишайки запъхтяно. – Това е последната ти нощ, нали?
Бях му се оплакал от небрежното отношение на Пенумбра към бизнеса.
– Може би – казвам аз. – Вероятно. За какво е това?
Той отпуска сандъка на пода, откопчава закопчалките (те издават силен щрак-щрак звук) и го отваря широко. Вътре, разположено в легло от сив дунапрен, има фотографско оборудване: кварцови прожекторни лампи с дебели телени прегради и дълъг, навит на широки кръгове яркооранжев кабел.
– Ще документираме това място – казва Мат. Слага ръце на кръста си и се оглежда оценяващо наоколо. – То трябва да бъде съхранено.
– Значи какво... ще направиш снимки?
Мат поклаща глава.
– Не, това би означавало да му се направи частично съхранение. Мразя частичните съхранения. Ще заснемем всяка частица от повърхността, от всеки ъгъл под ярка равномерна светлина.
Прави драматична пауза.
– За да можем да го пресъздадем.
Ченето ми направо увисва.
Той продължава.
– Правил съм фотореконструкция на замъци и имения. Тази книжарница е малка. Ще са нужни само три-четири хиляди снимки.
Намерението на Мат е напълно абсурдно, маниакално и вероятно невъзможно. С други думи: идеално пасва на това място.
– Е, къде е фотоапаратът? ~ питам аз.
Като по даден знак камбанката над вратата издрънчава отново и Нийл Ша влиза, натоварен с чудовищно голям „Никон", висящ на врата му, и с по една бутилка зелев сок във всяка ръка.
– Взех нещо за освежаване – казва той, като повдига високо бутилките.
– Вие двамата ще ми бъдете асистенти – казва Мат. Подритва черния пластмасов куфар с крак. – Почвайте да разполагате апаратурата.
Книжарницата е осветена ярко и температурата е непоносимо висока като в пещ. Лампите на Мат са свързани заедно и са включени в контакта зад бюрото. Напълно съм сигурен, че бушоните ни ще изгърмят, а е възможно да гръмнем и трансформатора на цялата улица. Неоновият знак на стриптийз клуба може би е в опасност тази нощ.
Мат се е покачил на една от стълбите на Пенумбра. Използва я като импровизиран статив, а Нийл го бута бавно из книжарницата. Мат държи уверено фотоапарата пред лицето си и щрака на всяка крачка, която Нийл прави – равномерни, дълги крачки. Апаратът задейства прожекторите, които са разположени във всички ъгли и зад бюрото, и всички светват и издават силен звук – пук, пук, пук – при всяка снимка.
– Знаеш ли – казва Нийл, – можем да използваме тези снимки, за да направим 3D модел.
Поглежда към мен.
– Искам да кажа още един. Твоят си е добър.
– Няма проблем, разбирам – казвам аз.
Аз седя на бюрото и правя списък на всички детайли, които трябва да уловим: високите букви на витрината и техните груби назъбени ръбове, загладени от времето. Камбанката и нейната хлопка, както и извитата желязна скоба, на която е закрепена.
– Моят прилича на „Галата"65.
– Можем да го направим интерактивен – казва Нийл. – Вкарване на поглед от първо лице, пълна фотореалистичност и възможност за разглеждане. Може да избираш по кое време на деня да влизаш. Можем да направим етажерките да хвърлят сенки.