Пенумбра пази намеренията си в тайна и посланието му е ясно: Върши си работата и не задавай въпроси. Приятелят ми Арън бе уволнен от работа миналата седмица и сега ще се мести обратно при родителите си в Сакраменто. В настоящата икономическа ситуация предпочитам да не проверявам докъде се простира търпението на шефа ми. Нуждая се от тази работа. Копчетата на балтона на мистър Тиндъл бяха нефритени.
МАТРОПОЛИС
За да работи постоянно Денонощната книжарница на мистър Пенумбра, собственикът и двама служители си поделяме поравно времето и на мен се пада най-тъмният отрязък от цикъла. Пенумбра поема сутрините и деня – предполагам, че може да го наречете „основното време", въпреки че в този магазин няма такова. Искам да кажа, че дори един-едничък клиент е голямо събитие и е възможно той да се появи както посред нощ, така и в девет и половина сутринта.
Така че аз предавам щафетата на Пенумбра, но я получавам от Оливър Гроун, тихата душа, която работи в книжарницата следобед и привечер.
Оливър е висок, със здраво телосложение, с едри бедра и големи стъпала. Косата му е къдрава и с меден цвят, а ушите му стърчат перпендикулярно на главата. В някакъв друг живот сигурно второто му аз играе футбол15, тренира гребане или поддържа реда сред не толкова изисканите господа, посещаващи клуба до нас. Но в този живот Оливър е дипломант в Бъркли, специалност археология. Учи за музеен куратор.
Той е спокоен – прекалено спокоен за размерите си. Говори с кратки прости изречения и сякаш винаги мисли за нещо друго, нещо, станало преди много години или някъде много далече оттук. Оливър бленува денем за йонийски колони.
Познанията му са много стабилни. Една вечер го препитах с помощта на книга, наречена „Легендарни артефакти", която измъкнах от най-долната част на малкия раздел „История" на книжарницата. Прикрих надписите с длан и му показвах само снимките:
– Минойски тотем на бивол, 1700 г. пр.Хр. – казваше той.
Правилно.
– Кана от Бас-Юц, келтска, 450 г. пр.Хр. Може би 500.
Да.
– Керемиди от покрив, 600 г. Сигурно са корейски.
Също вярно.
В края на теста Оливър имаше десет от десет. Убеден съм, че мозъкът му просто работи по различен начин, в различна времева скала. Аз едва помня какво съм ял на закуска вчера; Оливър, от друга страна, обикновено е наясно какво е станало през 1000 г. пр.Хр. и как точно е изглеждало.
Завиждам му за това. В момента с Оливър Гроун сме равни: имаме една и съща работа и седим на един и същи стол. Но скоро, съвсем скоро той ще напредне значително и ще ме изпревари. Ще си намери място в реалния свят, защото е добър в нещо – нещо друго освен катеренето по стълби в самотна книжарница.
Всяка вечер идвам в 22:00 и намирам Оливър зад бюрото, винаги четящ книга, която задължително е със заглавие като „Съхранение и поддръжка на теракотени фигури" или „Видове върхове на стрели в Предколумбова Америка". Всяка вечер аз потропвам с пръсти по тъмното дърво. Той вдига глава и казва: „Здрасти, Клей". Всяка вечер заемам мястото му и си кимаме с глава като войници при смяна на караула – сякаш сме единствените хора, които могат да разберат положението на другия.
Когато приключвам смяната си, е шест сутринта, което е странно време за обикаляне по улиците. Обикновено се прибирам право у дома и чета или играя на видеоигри. Бих казал, че е отпускащо, но нощната смяна в книжарницата не ме напряга особено, така че по-скоро просто се мотая и убивам време, докато чакам съквартирантите ми да се събудят.
Матю Майтелбранд е творецът в компанията ни. Той е слаб като върлина, с бледа кожа и с дори по-странен дневен график и от моя, защото е по-непредсказуем. Много сутрини не ми се налага да го чакам да се събуди; когато се прибирам, се оказва, че изобщо не си е лягал цяла нощ, погълнат от поредния си проект. През деня (повече или по-малко) Мат се занимава със специалните ефекти в „Индъстриал Лайт енд Меджик" в „Президио"16 и прави реквизит за филми. Плащат му, за да измисли и да създаде лазерни пушки и обитавани от духове замъци. Но – и това за мен е много впечатляващо – той не използва компютри. Мат е от изчезващото племе на майсторите на специални ефекти, които все още ползват ножове и лепило. Когато не е в ИЛМ, работи по някакви свои проекти. Работи с маниакална обсебеност, задачите поглъщат цялото му време като огън, в който изгаря и последната му свободна минута – суха съчка, превърната в пламък. Спи леко и малко, често направо отпуснал се на стола или полегнал като фараон на дивана. Той е като духовете от книгите, като малък джин или нещо подобно, само че вместо въздух или вода неговата стихия е въображението.