Тук, в книжарницата, Мат прибира обратно прожекторите си в техния дунапренен сив саркофаг. Нийл отнася намачкания бял картон до кофата за боклук. Аз навивам оранжевите кабели и оправям бюрото. Всичко изглежда същото; нищо не се е променило, нищо не е разместено. И все пак нещо е различно. Направихме снимки на всяка повърхност: на рафтовете, на бюрото, на вратата, на пода. Направихме снимки на книгите, на абсолютно всички, на онези отпред и на онези от Другия списък. Не снимахме страниците вътре, разбира се – това би било проект в различен мащаб. Ако някой ден играете играта „Братята супер книжари" и минавате из триизмерното изображение на книжарницата на Пенумбра с жълто-розовата светлина, навлизаща през стъклената витрина, и с особения мъглив ефект, надигащ се от задната част на помещението, и решите наистина да прочетете някоя от книгите с красива текстура: кофти. Моделът на Нийл може да отговаря на външния вид на книжарницата, но не и на истинското й съдържание.
– Закуска? – пита Нийл.
– Закуска! – съгласява се Мат.
И ние си тръгваме. Това е. Загасям лампите и дърпам плътно вратата зад себе си. Камбанката издрънчава звънко. Никога не съм имал ключ.
– Дай да видя снимките – казва Нийл и посяга към апарата на Мат.
– Не, все още не – отвръща Мат и го издърпва от ръцете му. – Трябва да ги градирам. Това е само суровият материал.
– Да ги градираш? Като А-Б-В...
– Цветова градация – по-скоро корекция. Превод: трябва да ги направя да изглеждат страхотно.
После Мат повдига вежди.
– Мислех, че работиш с филмови студиа, Ша, и си наясно с това.
– Той ти е казал? – Нийл се обръща и ме поглежда с разширени от възмущение очи. – Казал си му? Има документи, които...
– Трябва да се отбиеш в ИЛМ следващата седмица – казва спокойно Мат. – Ще ти покажа някои неща.
Двамата вече са на разстояние пред мен, вървят по тротоара и почти са стигнали до колата на Нийл, но аз стоя пред широката стъклена витрина с големия златен шрифт: мистър Пенумбра, изписано с красивия геритзун. Вътре е тъмно. Долепям ръката си до символа на братството – две ръце, отворени като книга – и когато я отдръпвам, на стъклото остава отпечатъкът от моята длан с разперени пет пръста.
ГОЛЯМ, НАИСТИНА МНОГО ГОЛЯМ ТОП
Най-накрая е време да се разбие кодът, чакал за това петстотин години.
Кат е изискала за представлението амфитеатъра за визуализации на „Гугъл" с големите му екрани. Преместила е маси от столовата с тентата и ги е разположила отпред; прилича на команден пулт, но в пикник стил.
Денят е прекрасен; чисто синьо небе, тук-там опръскано с бели облаци във формата на изящни запетайки и заврънтулки. Колибрита се спускат, за да огледат екраните, после се понасят отново към искрящо зелените открити поляни. В далечината се носи музика; духовият оркестър на „Гугъл" репетира алгоритмично създаден валс.
Под нас специално подбраният от Кат взвод за разбиване на кодове се настанява на сцената. Вадят се лаптопи, всеки украсен с различна колекция от цветни стикери и холограми; гугълците се включват в контактите и към фиброоптиката, свиват и разгъват пръсти, подготвяйки се за атака.
Игор е един от тях. Гениалните му намеси на срещата в книжарницата са му спечелили тази специална покана: днес му е разрешено да си поиграе в Голямата кутия. Привел се е над своя лаптоп, тънките му ръце са размазано синкаво петънце от мястото, където гледам, а двама гугълци са се надвесили над рамото му и зяпат нещо с широко отворени очи.
Кат обикаля и обменя по няколко думи с всеки от гугълците. Усмихва се и кимва, потупва ги по гърбовете. Днес тя е генералът, а това е нейната армия.
Тиндъл, Лапен, Имберт и Федоров – всички са тук, заедно с останалите от местните чираци. Седят в края на амфитеатъра в една редица на най-горното стъпало. Пристигат и други. Среброкосата Мюриъл е тук, както и Грег с конската опашка. Той стои днес с хората от братството, не с колегите си от „Гугъл".
Повечето от тях са в късна средна възраст. Някои, като Лапен, са доста възрастни, а неколцина са дори още по-стари. Има направо древен мъж в инвалидна количка, очите му са хлътнали в очните ябълки, лицето му е бледо и кожата му е набръчкана като носна кърпичка; придружава го млад помощник в спретнат костюм. Мъжът немощно поздравява Федоров, който го потупва нежно по ръката.