– Добре – обявява Кат, – току-що включихме още осемстотин машини.
Гласът й се надига и се понася над моравата:
– Давайте смело, дълбайте. Повече комбинации. Не се предавайте.
Минава от маса на маса, съветва и окуражава. Тя е добър лидер – виждам го по лицата на гугълците. Мисля, че Кат Потенте е намерила призванието си.
Наблюдавам как Игор си блъска главата в текста. Първо преобрази всеки ред с букви в молекула и симулира химическа реакция; на екрана решението се разтвори в сива мътилка. После превърна буквите в малки триизмерни хора и ги разположи в симулиран град. Те се разхождаха наоколо, блъскаха се в сградите, скупчваха се на групички по улиците, докато накрая Игор не разруши всичко в земетресение. Нищо. Никакво послание.
Кат се покатерва по стъпалата, засланя очите си с длан и примижава срещу слънцето.
– Този код е труден – признава тя. – Всъщност направо адски труден. Смахната работа.
Тиндъл се затичва, прескача Лапен, която изписква и се закрива с ръце. Той сграбчва ръката на Кат.
– Трябва да компенсирате фазата на Луната от времето, когато е писана книгата! Лунният цикъл е изключително важен!
Приближавам и откъсвам треперещата му костелива ръка от дрехата й.
– Мистър Тиндъл, не се тревожете – казвам аз. Вече съм видял парада на полуизядените луни по екраните. – Те са наясно с вашите методи.
Какъвто и да е казусът, със сигурност хората тук задълбават до дъното на проблема.
Докато екраните под нас продължават да святкат и да се размазват, екип от „Гугъл" се щура сред групата от членове на братството – млади хора с папки и приятелски изражения. Задават им въпроси: Кога сте роден? Къде живеете? Какво е нивото ви на холестерол?
Кои ли са те?
– Те са от „Гугъл завинаги" – отговаря Кат леко смутено. – Стажанти. Искам да кажа, това е добра възможност. Някои от тези хора са доста възрастни и все още са в чудесно здраве.
Лапен описва своята работа в „Пасифик Бел" на младеж, държащ малка видеокамера. Тиндъл плюе в стъклено шишенце.
Една от стажантките приближава до Пенумбра, но той я отпраща с ръка, без да каже и дума. Погледът му е втренчен в екраните. Напълно погълнат е от ставащото, сините му очи са широко отворени и искрят като небето над нас. Против волята ми предупреждението на Корвина отеква в главата ми: И този, последният и най-великият от неговите планове – той също няма да успее.
Но това вече не е само планът на Пенумбра. Нещо много по-голямо е. Погледнете всички тези хора – погледнете Кат. Тя е отново долу, пише с бясна скорост някакво съобщение на телефона си. Прибира го обратно в джоба си и се обръща с лице към екипа си.
– Задръжте за секунда – провиква се тя и размахва ръце във въздуха. – Спрете!
Рулетката, която би трябвало да разбие кода, спира рязко. На екрана буквите на МАНУЦИИ се въртят в пространството, всяка с различна скорост. На друг екран някакъв много сложен възел се опитва да се разплете сам.
– МП ни правят голяма услуга – обявява Кат. – Каквото и да правите, означете го като „свръхважно". След около десет секунди ще прехвърлим разкодирането в цялата система.
Чакай – в цялата система? Като цялата система! Голямата кутия?
Кат се усмихва. Тя е артилерийски офицер, в чиито ръце току-що е попаднал много, много голям топ. Поглежда към публиката си – към братството. Прави фуния с ръце пред устата си:
– Това беше просто загрявка!
На екраните проблясва обратно броене. Големи цветни числа – 5 (червено), 4 (зелено), 3 (синьо), 2 (жълто)...
И после, в една слънчева петъчна сутрин, за три секунди никой никъде по света не е могъл да търси нищо в интернет. Не сте могли да проверите пощата си. Не сте могли да гледате клипчета. Не сте могли да получавате указания. За три секунди нищо не е работило, защото всеки един от компютрите на „Гугъл" по света бе посветен на тази задача.
А това е един наистина голям, много голям топ.
Екраните умират, стават чистобели. Нищо не се показва, защото в момента се случват прекалено много неща – повече, отколкото могат да бъдат показани на четири екрана, на четирийсет или дори на четири хиляди. Всяка трансформация, която може да бъде приложена върху този текст, е приложена. Всяка възможна грешка е взета предвид, всяка собствена стойност е привлечена. Всеки въпрос, който може да бъде зададен за която и да е буквена поредица, е зададен.