***
КУДХ е най-смайващото пространство, което някога съм виждал. Не забравяйте, че доскоро работех във вертикална книжарница и още по-наскоро бях посетил тайна подземна библиотека. Имайте предвид и че съм виждал Сикстинската капела като дете и като част от научния лагер съм посещавал ускорител на частици. Този склад сложи всички тези места в малкия си джоб.
Таванът е високо над мен, набразден като самолетен хангар. Подът е лабиринт от високи метални стелажи, отрупани с кашони, метални кутии, пластмасови контейнери и кошчета. Нищо особено. Но стелажите – стелажите се движат.
За момент ми се завива свят, защото зрението ми е замъглено и размазано. Целият склад се върти като кофа, пълна с червеи; това е същото движение, при което нещо прескача друго нещо и е трудно да го проследиш. Стелажите са монтирани върху дебели гуми и определено знаят как да ги използват. Движат се в стегнати, контролирани пориви, после внезапно се впускат в плавен спринт към образувалите се свободни тунели по пода. После спират и вежливо се изчакват един друг; групират се и оформят дълги кервани. Това категорично е сцена от „Чиракът на магьосника“70.
Значи картата на този „Айпад" е празна, защото хранилището се пренарежда постоянно, в реално време.
Мястото е тъмно, няма лампи на тавана, но всеки стелаж има малка оранжева лампа, поставена в горната му част, която премигва и се върти. Лампите хвърлят странни въртеливи сенки, докато стелажите осъществяват сложните си миграции. Въздухът е сух – наистина сух. Облизвам устни.
Стелаж с поставка, на която има високи копия и пики, минава притеснително близо до мен. После прави остър завой – пиките издрънчават – и виждам, че се е понесъл към широка врата в далечната стена. Там свети студена синя светлина, която се разсейва и попива в тъмнината, а екип работници в комбинезони свалят кутии от стелажите, проверяват ги в папките, които носят, после ги отнасят нанякъде. Стелажите са подредени като ученици, непрекъснато се въртят и се бутат; после, когато хората в бели костюми си отиват, те се разпръсват и се смесват обратно с другите в лабиринта.
Тук, в най-развитото в техническо отношение външно хранилище, обслужващо историческия сектор западно от Мисисипи, не ти намираш търсените артефакти. Артефактите намират теб.
„Картата" в ръката ми премигва и сега на екрана има синя точка, която ми показва, че ZULU-2591 е близо до центъра на склада. Добре, това е полезно. Стелажът сигурно има транспондер чип, с който е маркиран. Или магическо заклинание.
На пода пред мен виждам широка жълта линия. Стъпвам предпазливо с крак на нея и околните стелажи потръпват и се извиват. Това е добре. Те знаят, че съм тук.
И така поемам бавно сред този водовъртеж. Някои стелажи не забавят движението си, но променят посоката си, за да се озоват точно зад мен или точно пред мен. Вървя с равномерна крачка, съзнателно много, много бавно. Докато се движат около мен, стелажите провеждат истински парад на чудесата. Има огромни урни със синя и златна глазура, поставени в легнало положение, опаковани с дунапрен; широки стъклени цилиндри, пълни с кафяв формалдехид, през който вътре се виждат смътно поклащащи се пипала; кристални късчета, подаващи се от голяма черна скала, която блещука зеленикаво в мрака. На един стелаж има само една маслена картина, висока два метра: портрет на намръщен търговец принц с тънък мустак. Очите му сякаш ме преследват, докато портретът завива и се скрива от погледа ми.
Питам се дали миниатюрният град на Мат – добре, вече на Мат и Ашли – ще се озове на рафтове като тези някой ден. Дали ще го наместят някъде встрани? Или внимателно ще го разглобят и ще запазят всички постройки отделно, всяка една увита в марля? Дали стелажите ще се разделят и ще поемат в различни посоки? Може би Матрополис ще се разпръсне из хранилището като звезден прах както толкова други нечии фантазии преди него... Безброй хора мечтаят да създадат нещо, което да се озове в музей... дали имат това предвид?
Вътрешният периметър на хранилището е като магистрала; явно тук е мястото, където пребивават всички най-важни артефакти. Но докато следвам „картата" и си пробивам път към центъра на помещението, движението се забавя. Тук има лавици със зловещи маски, чаени сервизи, разположени в „легла" от стиропорени топчета, дебели метални плочи, покрити с изсъхнали морски рачета и водорасли. Ето, самолетна перка и костюм от три части. А тук нещата стават още по странни.
И не са само стелажи. Има и подвижни трезори – големи метални каси, разположени върху танкови вериги. Някои от тях пълзят бавно напред; други стоят на място. Всички имат сложни заключалки и лъскави черни камери, прикачени в горната част. На единия отпред има ярък знак, предупреждаващ за биологична опасност; заобикалям го отдалече.