(Корвина взема решение. Обръща се и тръгва към входната врата – покрай пътеката с историческите книги и книгите за самопомощ. Подминава Пенумбра, който е застанал встрани, облегнат на една ниска етажерка. Той проследява излизането на Корвина, после се обръща отново към мен, прави ръцете си на фуния и се провиква: „Продължавай, момчето ми!".)
4 СЛАЙД
Кодексът на Мануций е точно това, което твърди, че е: книга за живота му. Като историческо произведение тя е истинско съкровище. Но аз искам да ви обърна внимание на частта с Геритзун.
Използвах гугъл, за да преведа латинския текст, така че ще ми простите, ако съм разбрал някои детайли погрешно.
Младият Геритзун се поскитал из Обетованата земя, като вършел ковашка дейност тук и там, за да изкара малко пари. Мануций пише, че се е срещал с мистици – кабалисти, гностици, суфисти – и се опитвал да разбере какво да прави с живота си. Освен това по тайните канали на златарите и ковачите чул слухове, че във Венеция ставали някакви интересни неща.
Това е карта на пътуванията на Геритзун, доколкото успях да я реконструирам. Обикалял из Средиземноморието – през Константинопол в Йерусалим, до Египет и през Гърция в Италия.
Във Венеция се срещнал с Алд Мануций.
5 СЛАЙД
Именно в печатницата на Мануций Геритзун открил своето място в света. Печатарството разчитало на всичките му умения като ковач, но ги подчинило на нова мисия. Печатарството не се занимавало с дрънкулки и гривнички, а с думи и идеи. То било на практика интернетът на онова време; било нещо вълнуващо.
И също както интернета днес, печатарството през петнайсети век си имало купища проблеми: Как съхраняваш мастилото? Как смесваш металите? Как отливаш буквите? Отговорите се менели на всеки шест месеца. Във всеки голям европейски град имало дузина печатарски къщи и всички се опивали да отговарят на тези въпроси първи. Най-голямата от тези печатници във Венеция принадлежала на Алд Мануций и това било мястото, в което Геритзун отишъл да работи.
Мануций разпознал веднага таланта му. Пише, че разпознал и духа му; видял, че Геритзун е търсач, изобретател. Затова го наел и двамата работили години наред заедно. Станали най-добри приятели. Нямало човек, на когото Мануций да се доверявал повече, отколкото на Геритзун. И нямало човек, когото Геритзун да уважавал повече от Мануций.
6 СЛАЙД
И така, накрая след няколко десетилетия, през които се оформяла тази нова индустрия и героите ни отпечатали стотици томове, които все още смятаме за едни от най-красивите книги, създавани някога, и двамата остарели. Те решили да сътворят още един велик последен проект, в който да вложат всичко научено, всичко преживяно, и да го предадат на поколенията. Мануций написал своя codex vitae и бил абсолютно честен. В него той обяснил как ставали нещата във Венеция. Разказал за всички сенчести дела, в които се въвличал, за да запази екслузивния си лиценз за печатане на класиците; разказал как всичките му конкуренти се опитвали в един или друг период да го затворят; разказал как вместо това той успял да затвори неколцина от тях. Именно защото бил толкова откровен и защото осъзнавал, че ако отпечата веднага книгата си, това би навредило на бизнеса, който искал да предаде на своя син, Мануций поискал да я зашифрова. Но как?
В същото време Геритзун създавал нов шрифт – най-красивия, който бил правил в живота си: с дръзки нови форми. Този шрифт щял да осигури бъдещето на печатницата на Мануций, след като той починел. И бил прав за успеха на шрифта, защото тези форми и досега носят неговото име. В процеса на създаването му обаче той направил нещо неочаквано. Алд Мануций починал през 1515 г., оставяйки след себе си прекалено откровен мемоар. В този момент, според преданието на Свещената матрица, Мануций поверил на Геритзун ключа към своята закодирана автобиография. Но за изминалите петстотин години нещо се е загубило в превода.
Геритзун не е получил ключа.
Геритзун е ключът.
7 СЛАЙД
Ето снимка на един от калъпите на шрифта геритзун: на буквата X.
Ето го по-отблизо.
И още по-отблизо.
А ето го сниман и през лупата на моя приятел Мат. Виждате ли малките прорези по края на буквата? Приличат на зъбците на зъбно колело, нали? Или на зъбци на ключ.
(Чува се шумно пресипнало ахване. Това е Тиндъл. Винаги мога да разчитам на него за нужната доза въодушевление.)
Тези малки прорези не са случайност и не са произволно направени. Такива прорези има на всички калъпи и на всички шаблони, отлети от тях, и на всяка буква от шрифта геритзун, правена някога.