Трябваше да отида до Невада, за да разбера това; трябваше да чуя гласа на Кларк Мофат на запис, за да го проумея напълно. Но ако знаех какво търся, можех просто да отворя лаптопа си, да напиша някакъв текст с шрифт геритзун и да го увелича на 3000 процента. Прорезите ги има и на компютърната версия. Долу, в библиотеката, Свещената матрица отрича използването на компютри... но горе Фестина ленте къмпани е наела няколко много усърдни дигитализатори.
Това е кодът, ето го. Тези малки прорези.
Никой в петстотингодишната история на братството не е помислил да се вгледа толкова отблизо. Не го направиха и разбиваните на кодове в „Гугъл". Търсихме в дигитализирания текст, но в съвсем различни шрифтове. Търсихме логика и последователност, но не и форма.
Кодът е едновременно сложен и лесен. Сложен, защото главното Г е различно от малкото / Сложен е и защото лигатурата ff не са две малки букви /, долепени една до друга – това е напълно различен калъп. Геритзун има купища разнообразни глифи – три вида Р, две С, наистина епично Q – и всички те означават нещо различно. За да разбиеш кода, трябва да мислиш типографски, като печатар. Но след това е лесно, защото трябва само да броиш прорезите, както направих аз: внимателно, под лупата, на кухненската си маса, без да се нуждая от компютърни бази с данни. Това е код от онези, които научаваш в комиксите: едно число съответства на някоя буква. Просто заместване и с негова помощ можеш да разшифроваш кодекса на Мануций за нула време.
8 СЛАЙД
Можете да направите и нещо друго. Когато подредите калъпите – в същия ред, по който са стояли в касата в печатницата през XV век, – ще откриете друго послание. Това е послание от самия Геритзун. Неговите последни думи към света са били скрити на видно място, пред очите на всички, през последните петстотин години.
То не е страховито, в него няма нищо мистично. Просто послание от човек, живял много отдавна. Но ето я частта, която е поразителна: огледайте се. (Всички го правят. Лапен извива врата си. Изглежда притеснена.)
Вижте табелите на рафтовете – онези, които обозначават разделите „История" или „Антропология", или пък „Тийнейджърска паранормална романтика"? И преди съм го забелязвал: всички са изписани с геритзун.
Ако си купите „Айфон", ще го получите зареден с геритзун. Всеки нов „Майкрософт уърд" идва по подразбиране в геритзун. Титулите на „Гардиън" са в геритзун, както и тези на „Льо Монд" или на „Хиндустан Таймс". Енциклопедия „Британика" преди се е печатала в геритзун; „Уикипедия" промени шрифта едва миналия месец.
Помислете си за курсовите работи в колежите, за автобиографиите, за учебните програми. Помислете си за професионалните резюмета, за предложенията за работа, за шаблоните за оставки. За договорите и съдебните документи. За съболезнователните писма.
Той е навсякъде около нас. Виждате геритзун всеки ден. Бил е тук през цялото това време, взирал се е в лицата ни от петстотин години. Всичко – романите, вестниците, новите документи, всичко е било като носеща вълна за това тайно послание, скрито в колофона71.
Геритзун го е открил: ключа към безсмъртието.
(Тиндъл скача от мястото си и се провиква: „Но какъв е той?". Скубе косата си: „Какво е посланието?".)
Е, добре. На латински е. Изкуственият превод е доста груб. Имайте предвид, че рожденото име на Алд Мануций е било друго: кръстили са го Теобалдо и приятелите му са го наричали така.
И така... Ето го посланието на Геритзун към вечността.
9 СЛАЙД
Благодаря ти, Теобалдо.
Ти си най-добрият ми приятел.
Това е ключът към всичко.
БРАТСТВОТО
Представлението е свършило и публиката се разотива. Тиндъл и Лапен са се наредили на опашка за кафе в малкото кафене на „Пигмалион". Нийл все още се опитва да убеди Табита в трансцедентната красота на гърдите в пуловер. Мат и Ашли разговарят оживено с Игор и японското дуо, докато се запътват бавно към входната врата.
Кат седи сама, ръфайки последната веганска овесена бисквита. Лицето й е свъсено. Какво ли мисли за безсмъртните думи на Геритзун?
– Съжалявам – казва тя, като поклаща глава. – Не е достатъчно добро.
Очите й са мрачни, сведени надолу.
– Бил е толкова талантлив и все пак е умрял...
– Всички умират...
– И това ти е достатъчно? Оставил ни е бележка, Клей. Оставил ни е бележка.
Тя се развиква и една овесена трохичка изхвърча от устата й. Оливър Гроун е застанала до антропологичната секция, но сега поглежда към нас с повдигнати вежди. Кат забива поглед към пода. Вече по-тихо казва: