— Тази вечер ни се обадиха от Центъра за контрол и превенция на болестите в Атланта. В местна болница от остър радиационен синдром е умрял шофьор на камион. Тази болест се среща много рядко. Центърът, Министерството на енергетиката и ФБР откриха камиона и ремаркето и установиха, че са облъчени с Pu-239. Pu-239 е изотопът, който се използва за производството на ядрени оръжия. Открихме също така, че шофьорът е взел товара от Мексико, прекарал го е през границата в сряда и се е насочил към Атланта.
Рап се обърна към Стийли:
— Атланта, както помните всички, беше и крайната дестинация на Имтаз Зубаир, изчезналия пакистански ядрен учен. Оказва се, че там живее и Ахмед ал Адел, когото арестувахме в Чарлстън тази седмица. Същият човек, когото решихте да съдите справедливо, а не да депортирате и да предадете на ЦРУ.
Стийли фиксира с погледа си Рап и тръгна да му изнася лекция:
— Вие явно не съзнавате какво говорите. Не можем просто така да депортираме американски граждани, нито да ги даваме на ЦРУ да ги изтезава.
Рап я прекъсна с гръмогласния си глас:
— Дебатите за тази вечер приключиха! Вие сте идиотка! Нямате представа за какво говорите. Нямате и понятие как се води тази война. Сега седнете и не ме прекъсвайте повече. Или ще ви хвана за яката и ще ви изхвърля от залата. — Мич посочи с пръст към началничката на президентския кабинет. — И за теб се отнася същото, Валъри.
Стийли бавно седна. Рап продължи:
— Та, както казах, предвид сериозността на положението, се заех лично да разпитам Ахмед ал Адел, който отказваше да говори с друг освен с адвоката си. И който се обявяваше за патриотично настроен американец. Преди да сте ми излезли отново с приказката за конституционните права, искам да ви напомня, че това е същият този ал Адел, който се опита да качи на камиона си двайсеткилотонна ядрена бомба, за да я пренесе на американска земя. Дотук има само един проблем обаче. Бомбата, която той искаше да вземе, беше предназначена за Ню Йорк. Втората бомба е предназначена за Вашингтон. Тази, която е била прекарана през границата с Мексико в сряда сутринта.
Залата се изпълни с гробовна тишина, която беше нарушена от президента:
— Знаем ли къде се намира второто устройство?
— Да — отвърна Рап. — Но няма да ви кажа. Не и докато не се качите на „Марийн-1“ заедно с британския министър-председател, руския президент и съпругите си и не отлетите за Кемп Дейвид.
Хейс понечи да протестира, но Рап твърдо поклати глава.
— Дотогава няма да кажа нищо. Знам точното време и целта на атаката. Единственият шанс да ги спрем е като се престорим, че всичко си върви както обикновено. Ето защо прессекретарят ви ще направи изявление, че вие и вашите колеги от Великобритания и Русия сте решили да поиграете голф в Кемп Дейвид. На другия ден възнамерявате да се върнете и да вземете участие в откриването на мемориала.
Президентът го изгледа кисело. Не беше свикнал да му се дават заповеди, но си даде сметка, че е сгрешил, като не е послушал Кенеди. Обърна се към директора на Централното разузнаване:
— Какво мислиш?
— Че трябва да отидете в Кемп Дейвид.
— Ами операция Ноев ковчег?
В схващанията на Кенеди евакуацията на държавното ръководство не беше добра идея, но засега реши да запази това мнение за себе си.
— Мисля, че в момента най-важно е вие и държавните глави да се махнете от града. Когато стигнете в Кемп Дейвид, ще обсъдим по-нататъшните си действия.
82
В събота сутринта небето почерня от гъсти сиви облаци. Силният дъжд размъти тихите води на залива. Хипнотичният ефект от ръменето послужи като идеален звуков фон за утринната им молитва. Бяха стигнали до река Йорк и оттам — до залива Чесапийк под прикритието на мрака. В момента плаваха на север. Единайсетметровата моторница, собственост на господин Хансън, беше повече от подходяща за задачата, особено в спокойно море. Нейната спътникова навигационна система им помогна умело да минат в непознатите води.
Също като ал Ямани Хасан и Халед се бяха обучавали да управляват съдове в Каспийско море. Те отговаряха за приемането и подготовката на нови смъртници. Кандидатите пристигаха с кораб от целия регион. Настаняваха ги за ден-два и чакаха ал Ямани да се върне с плоскодънната баржа. През това време, преди да дойде следващото попълнение, нямаха други задачи. Именно в свободните си дни бяха обучени в корабно и морско дело. Парите не бяха проблем, затова винаги когато изскочеше възможност, те наемаха кораб или лодка и се упражняваха в тихите води на Горганския залив, на югоизточния бряг на Каспийско море.