Рап нямаше никакво намерение да отстъпва, но реши да не го споделя с Флъд.
— Добре, генерале, ще държим връзка. — Той затвори и продължи да оглежда реката.
Прелетяха над някаква лодка, плаваща на север. Сърцето му затуптя по-силно. Съдът отговаряше на общото описание на моторницата, която търсеха. Рап взе бинокъла и се опита да разчете името й. Пишеше: „Мериленд… еди-какво си.“ Не, не беше тяхната.
Хеликоптерът леко се вдигна, защото прелитаха над четири моста, после отново се снижи. Националното летище „Рейгън“ се намираше на около километър вдясно, трябваше вече да се съобразяват с натоварения въздушен трафик. Наближаваха Хейнс Пойнт, където река Анакостия се раздвояваше и продължаваше на изток.
Хеликоптерът на Парковата полиция се появи откъм срещуположния бряг, на около километър и половина от винтокрилата машина на ЦРУ. Рап забеляза няколко лодки, едната от които беше прекалено малка, а другата — прекалено голяма. Двайсет секунди по-късно минаха покрай яхтеното пристанище на Вашингтон. Паркингът за коли беше пълен, Мич преброи поне четири яхти, които отплаваха от пристана. С всяка следваща стъпка претърсването ставаше по-трудно. Прелетяха над още няколко платноходки, Рап забеляза мигащите светлини на полицейски катер. Дано им бяха дали точни заповеди. Дори и да откриеха терористите, не биваше да ги задържат. Трябваше само да съобщят за това и да си продължат по пътя, сякаш нищо не се е случило.
Отпред се простираше мостът Удроу Уилсън Мемориъл. Той свързваше околовръстното шосе с Вирджиния и Мериленд. Прелетяха над двойния мост и над още няколко съда. Никой от тях не приличаше на издирваната лодка.
След още около километър и половина пилотът се обърна към него и каза:
— От хеликоптера на Парковата полиция съобщиха, че са идентифицирали лодката. Не успели да разчетат името, но дължината и дизайнът съвпадали.
Рап впери поглед през предното стъкло, към другия хеликоптер. После погледна надолу, към реката. Виждаха се два съда.
— За коя точно става въпрос?
— Тази, която е по-близо до нас. Ето я, точно в средата на реката.
— Покажи се малко, но продължавай да летиш над сушата, за да не ги подплашим.
Рап продължи да гледа над рамото на пилота, докато не доближиха въпросната моторница на петстотин метра. Тогава отново се премести на страничния илюминатор. Вдигнал бинокъла към очите, Мич коленичи на пода и погледна към моторницата. В началото си помисли, че не е тяхната, но после разбра, че брезентовият навес я прави малко по-различна.
Двата съда минаха един покрай друг. Единият се насочи на север, а другият — на юг. Рап напрегна зрението си, за да разчете името, но нещо му пречеше. Успя да види само първата буква — беше златисто „С“. Не можа да познае и мъжа, който караше моторницата. Скриваше го брезентовият навес. Миг след това осъзна какво му пречи да прочете името на лодката — голям бял хладилник, привързан към платформата за плуване в долната част на кърмата.
Сети се нещо, което Пол Раймър му беше споменал. Запази спокойствие и каза на пилота:
— Съобщи на оператора в АУАКС-а да маркира моторницата. После започни да завиваш обратно, достатъчно далеч от тях, за да не ни забележат.
90
Рап опита да си припомни каква беше оценката за вероятните поражения, която Раймър му беше дал, докато чакаше на телефона някакъв високопоставен началник от Министерството на енергетиката. Мощността се изчисляваше в порядъка на петнайсет килотона, а самата бомба беше с размерите приблизително на волейболна топка. Взривът щеше да образува кратер с радиус километър и да изпари всичко от земната повърхност в радиус от почти два километра. Ударната вълна щеше да предизвика поражения в радиус до петнайсет километра, а вятърът щеше да разнесе радиоактивния облак из целия район.
Накрая Раймър вдигна.
— Пол, открихме лодката. Забелязах нещо, завързано за задния край на кърмата. Устройството би ли се поместило в голяма хладилна камера за риба?
Заедно с шефовете си Раймър се намираше в обекта на своето министерство, в Джърмантаун.
— Зависи какви експлозиви ще използват, но общо взето, да… ще се вмести.
— Добре тогава…
— Къде е лодката?
— На около километър и половина южно от моста Удроу Уилсън, движи се на север.
— Стой така, чакай да погледна картата… Километър и половина от моста Удроу Уилсън… Това е на тринайсет километра от Белия дом и Капитолия и на единайсет от Пентагона. Мич, трябва веднага да спрем тази лодка. Няма да ти губя времето с подробности, но и нашите, и руските учени са единодушни, че тази проклетия няма да достигне пълната си мощност от петнайсет килотона. Ако успеем да задържим бомбата извън радиуса от десет километра, ще опазим и спасим всичко на север и изток от Нешънъл Мол. Пентагонът също има добри шансове да оцелее след взрива.