— Мич, вече ти казах, че трябва първо да направим диагноза.
— Не могат ли да я направят във въздуха?
— Ами ако терористите са поставили висотомер в детонатора и щом бомбата се вдигне на трийсет метра, избухне?
Рап не беше мислил за подобна възможност.
— Добре, но какъв е планът, ако „тюлените“ не успеят да я обезвредят?
— В момента работим по него.
Двамата с противорадиационните костюми слязоха по кея, понесли оборудването си.
— Какво имаш предвид?
— Обмисляме да закараме бомбата в морето.
— Ако разполагате с достатъчно време. До Източния бряг обаче има поне сто и шейсет километра.
— А плажовете в момента са тъпкани с народ, вятърът духа навътре, към сушата. Това е за начало, Мич. Проиграваме подобни варианти непрекъснато. Последици за околната среда, последици за икономиката. Разглеждаме ситуацията от всички ъгли.
— Ако потапянето в морето не свърши работа, какъв ще е другият вариант?
— Единственият друг вариант е да се занесе на някое отдалечено място, където взривът и радиоактивният дъжд ще нанесат минимални вреди.
— И само това? — Рап бе шокиран. — Това е последният ни вариант?
Раймър не отговори веднага.
— Има и още един вариант, но досега никога не е бил проучван. Не мисля, че президентът ще го одобри. Пентагонът също категорично ще откаже.
— Защо?
— Защото е свързан с унищожението на държавен обект за милиарди долари.
Един от „тюлените“, облечен в пустинен камуфлаж, се затича към Рап.
— Какъв обект? — попита Мич.
— Мич, на другата линия ме вика президентът. Ще ти се обадя после.
— Не ми… — Връзката прекъсна и Рап изруга.
— Господин Рап?
„Тюленът“ вече стоеше до лодката. Рап въздъхна тежко.
— Да?
— Лейтенант Трой Матюс. — Офицерът протегна ръката си. — Генерал Флъд ми каза да ви държа в течение.
— Какво е положението с това нещо? — Мич посочи хладилната камера. Двамата мъже със скафандрите монтираха някакво устройство около нея.
— Това е портативен рентгенов апарат. В момента правят снимки, за да знаем какво има вътре.
— Господин лейтенант! — извика единият от хората със скафандрите. — Преброих цели шест отделни детонатора!
— Шест? — изуми се офицерът.
— Да, според мен са използвали пластичен експлозив. Има най-малко две дузини възпламенители.
— Шест детонатора. Сигурно се шегуваш. — Матюс извика към паркинга: — Майк, веднага ми донеси бормашината и фиброоптичната камера.
На Рап чутото също не му хареса.
— Какво става?
— Не знам точно. — Лейтенантът нави ръкавите си и се качи на лодката.
Когато прескочи мъртвите тела, Рап го попита:
— Колко време ще ви отнеме да обезвредите шест детонатора?
— Всичко зависи от това как са свързани. Засега мога да кажа само, че никак няма да е лесно.
Един от хората на лейтенанта изтича по рампата и скочи във водата, където подаде безжична бормашина и черна чанта. Внимателно пробиха дупка в горната част на хладилната камера и бавно промушиха вътре тънкия кабел с камерата. Лейтенантът коленичи и впери поглед в миниатюрния екран.
Накрая извадиха камерата и единият от тях каза:
— Няма заложен капан, сър. Мисля, че можем да я отворим.
Лейтенантът внимателно повдигна капака на хладилника. Рап стоеше зад него. Пред тях се разкри плетеница от жици и шест отделни електронни циферблатчета, отброяващи червени цифри. Разполагаха с петдесет и три минути преди бомбата да гръмне.
Рап изруга и се обърна към офицера:
— Лейтенанте, искам точна и вярна оценка. Без никакви увъртания. Вие и вашият екип можете ли да изключите това нещо за по-малко от петдесет и три минути?
Лейтенантът огледа жиците отляво и отдясно.
— Не съм сигурен.
— Така няма да стане. Виждате ли някъде висотомер тук? Или нещо друго, което да ни попречи да качим бомбата на хеликоптер и да я отнесем по-надалеч от града?
— Не. — Матюс погледна към двамата с костюмите. — Има ли нещо?
Те поклатиха глави.
Циферблатите отброиха още една минута и този път Матюс изруга.
Нямаше да стигнат до океана навреме. Дланите на Рап се изпотиха.
— Лейтенант Матюс, ето какво ще направим. Искам хората ти да занесат хладилната камера в онзи синьо-бял хеликоптер на паркинга.
— Трябва да поискам разрешение от Пентагона.
Рап обясни спокойно, но и категорично:
— Нямаме никакво време за спорене. Докато хората ти качват устройството, ти ще оцениш какви са шансовете да го обезвредите, а аз — Мич извади телефона — ще се обадя на президента и на генерал Флъд. Ако не гарантирате с абсолютна сигурност, че сте в състояние да предотвратите експлодирането на бомбата, следващата ни най-важна задача ще е да я преместим колкото се може по-далеч от града.