— Не знам… — изнервено отвърна той. — Тази част от света е опасна. Там непрекъснато изчезват хора.
— Да… както ще се случи с теб, глупак такъв. — Рап погледна към тавана и извика: — Пуснете първия запис!
Секунда по-късно от говорителите се разнесе гласът на Хак. Макар че Рап владееше перфектно и арабски, и персийски, той не говореше урду толкова добре, за да разбере казаното. Беше чел обаче превода достатъчно пъти, че да го запомни наизуст. Записът беше на телефонен разговор, в който Хак настояваше да се срещне с неизвестен човек. Когато записът свърши, Рап нареди да пуснат втория. Именно вторият запис и думите за някакво голямо събитие в близкото бъдеще бяха ужасили Мич.
Рап взе друга фотография от плика и я пусна в скута на Хак.
— Този позна ли го?
На фотографията Хак пиеше кафе с Ахтар Джилани, високопоставен член на талибаните. Пакистанецът си спомняше много добре срещата. Когато прослуша записа, в един момент му се догади.
Докато от високоговорителите се чуваха гласове, Рап продължи:
— Доста калпава работа за човек, който се занимава с шпиониране. — После подреди на масата три малки фотографии. На едната имаше дете, а другите две бяха на пеленачета. — Имаш ли представа кои са те?
Хак нервно поклати глава.
— Това са децата на двамата мъже, които уби. — Думите му увиснаха във въздуха, за да може пакистанецът да осъзнае напълно извършеното от него. После по същия начин постави още пет фотографии. Черно-бели кадри от тайно наблюдение — симпатичните личица на петте деца на Хак. Рап погледна мъжа застрашително и онзи тихо захлипа.
— Моля ви… умолявам ви, оставете децата ми на мира — през подсмърчане и сълзи пророни Хак. — Аз съм виновен… не те.
Рап демонстрира отвращение.
— Не убивам деца, скапаняк такъв. — Потупа по трите фотографии на американските деца и продължи: — Те никога вече няма да видят бащите си. — Рап започна да обикаля в кръг масата. — Погледни лицата им! Кажи ми защо твоите деца трябва да те видят отново?!
Хак взе фотографиите на децата си и се разплака. През това време Рап извади беретата и завинти дебел черен заглушител на цевта на пистолета. После протегна ръка и издърпа назад добре смазания затвор на оръжието. Патронът с кух връх на куршума влезе в цевта с отчетливо металическо изщракване.
Рап насочи цевта към главата на пакистанеца и каза:
— Аз си държа на думата, Масуд. Ако искаш отново да видиш децата си, докажи ми го. Искам да знам всичко, което и ти знаеш за талибаните и „Ал Кайда“. Искам да знам в какво се състои дръзкият план, за който говорехте с Джилани. Ако отново те хвана да лъжеш, сделката пропада и мозъкът ти ще залее целия под.
Рап свали предпазителя на пистолета, пръстът му легна на спусъка.
— Та какво избираш, Масуд? Съгласен ли си да работиш за мен и да видиш как порастват децата ти? Или предпочиташ да умреш?
1
Тринайсетметровата моторна яхта „Рива Риварама“, произведена в Италия, пореше спокойните утринни вълни със скорост двайсет и пет възела. Яхтата беше излязла от пристанището на Хавана при изгрев-слънце и плаваше към Гранд Бахама. Североизточният курс минаваше предимно покрай американски води. Капитан на съда беше Томас Скот. Още от времето си в кралските ВМС на Великобритания той ходеше облечен в бели шорти и бяла униформена риза. Скот се отнасяше към задълженията си много сериозно, особено когато ставаше дума за управление на скъпа яхта като тази. Стоеше зад руля и гледаше през стъклото към разкрилата се пред него синя морска шир.
Предният ден беше излязъл от пристанището в Джорджтаун на остров Гранд Кайман. Едва за втори път управляваше този съд, отзовал се бе с готовност, когато го потърсиха. Произведената в Италия яхта беше истински шедьовър на корабостроенето. Очертанията и материалите връщаха назад във времето, когато корабите се правеха на ръка, а не от машини. Формата на корпуса и двата дизелови двигателя с мощност седемстотин конски сили всеки караха съда да изглежда повече като голям бързоходен скутер, отколкото като луксозна яхта. „Рива Риварама“ дори се движеше като скутер. Развиваше максимална скорост от четирийсет възела, което бе впечатляващо за съд с такива размери и газене.
По време на пътуването от Гранд Кайман до Куба водата беше малко бурна и не позволи на Скот да използва докрай мощта на двата дизелови двигателя. А тази сутрин, макар морето да бе спокойно, той не искаше да насилва двигателите без знанието на пътника. Дори в спокойни води четирийсет възела си беше голяма скорост и човек, несвикнал с нея, щеше да хване морска болест. Достатъчно беше да налети на една малка вълна и новакът щеше да изхвръкне зад борда.