— Разбира се, работническата класа трябва да си има представител. — каза старецът.
— Работниците… само бачкат, а нямат и половин пени в джоба! А те произвеждат благата! Не се стремят да намерят свястна дебела служба на синчетата, племенниците и братовчедите си. Работниците не щат да продадат честта на Дъблин на дявола, само за да се харесат на Германската монархия!
— Ама как? — каза старецът.
— Не знаеш ли, че са решили да поканят Едуард Рекс, другата година? Ще правим маанета на чуждия крал?
— А, не, нашето момче не го кани. — каза Мистър О’Конър. — Канят го националистите.
— Не, ли? Изчакай да видиш само! Познавам го, аз него! Хитрият Сладък Търни, нали?
— О, Боже! Може и да си прав, Джо! — каза Мистър О’Конър. — Дано го хване спондилита!
Тримата замълчаха. Старецът загреба повече въглища. Мистър Хинс свали шапката си, захвърли я, свали си яката. На ревера му имаше лист бръшлян.
— Ако този човек беше жив, — каза той, сочейки към листа. — онзи нямаше и да си помисли да дойде!
— Така си е! — каза Мистър О’Конър.
— Тихо, Господ е с тях! — каза старецът. — Има живот там!
Настъпи тишина. После на вратата се появи малко човече с течащ нос и много студени уши. Стигна до камината, триейки ръце, като че искаше да запали огън с тях.
— Няма пари, момчета! — каза.
— Сядай, Мистър Хинчи! — каза старецът, като му предложи стол.
— О, недей, Джак, недей! — каза Мистър Хинчи.
Кимна на Мистър Хинс и седна на стола.
— Твоя ли е улица Онгиър? — пита към Мистър О’Конър.
— Да! — каза О’Конър, като се разтърси за меморандума.
— Ходи ли у Грим?
— Да!
— Ами, на каква позиция е?
— Не каза! Каза само „Няма да кажа на никого, за кого ще гласувам!“ Но мисля, че ще е за нас!
— Защо?
— Попита кои са номинирани, споменах името на Отец Бърк и… мисля, че ще е за нас!
Мистър Хинчи започна да сумти и да търка ръцете си една в друга над огъня. После каза:
— За Бога, Джак, донеси малко въглища! Ще умрем от студ!
Старецът излезе от стаята.
— Няма да стане така! — каза Мистър Хинчи, поклащайки глава. — Говорих с обущарчето и то каза „О, Мистър Хинчи, ако нещата потръгнат, няма да ви забравя, бъдете сигурен!“ Тъп малък глупак! Уха, как може да е друг?
— Какво ти казах, Мат! — каза Мистър Хинс. — Пак Хитрият Сладък Търни!
— А, хитър е, защото го направиха такъв! — каза Мистър Хинчи. А тези неговите малки свински очички не са за нищо дадени, я! Проклет да е! Няма ли най-сетне да си плати като мъж, вместо да ми казва „О, Мистър Хинчи, трябва да говоря със Мистър Фанинг… Имам доста пари“. Тъпо школско хлапе, да върви по дяволите! Мисля си, че е забравил времето, когато малкият му баща взе оня магазин II употреба на Мери Лейн.
— Наистина ли? — каза О’Конър.
— О, Боже, да! — каза Мистър Хинчи. — Не си ли чувал? И хората ходеха там неделя сутрин, преди да са отворени къщите, за да си купуват палта и гащи! Но малкият хитър баща на Хитреца Търни винаги криеше бутилка в ъгъла. Сега схвана ли? Ей откъде е излязъл онзи!
Старецът се върна с въглищата и ги сложи в огъня.
— А, прекрасно добрутро! — каза Мистър О’Конър. — Как очаква да работим за него, като не ще да плаща!
— А, не мога да ти помогна! — каза Мистър Хинчи. — Очаквам, като се върна вкъщи, да намеря пристава в хола.
Мистър Хинс се засмя, стана от камината, повдигна рамене и се приготви да отпътува.
— Всичко ще е наред, като дойде Крал Еди! — каза. — Е момчета, махам се! До по-късно! Чао!
Излезе бавно от стаята. Нито Мистър Хинчи, нито останалите продумаха. Едва след като затвори вратата, Мистър О’Конър, загледан в камината каза:
— Чао, Джо!
Мистър Хинчи почака малко и после кимна към вратата.
— Кажи ми, какво доведе нашият стар приятел тук? Какво иска?
— Горкият Джо! — каза Мистър О’Конър, хвърляйки фаса в огъня. — Ядосан е! Както и ние самите!
Мистър Хинчи изсумтя, загледа се в огъня, ядосано, в знак на негласен протест.
— А сега да ти кажа моето лично мнение, — каза той. — Този мъж, според мен, е от другия лагер. Шпионин е на Колган, ако питаш! Ходи тук-таме, сумти и гледа докъде сме я докарали. Не подозират теб! Загря ли!
— Ах, момчето е свястно! — каза О’Конър.
— Баща му беше свестен, почтен, уважаван човек. — започна Мистър Хинчи. — Горкият стар Лари Хинс! Много добро е направил! Но се страхувам, че нашето приятелче не е 19 каратов диамант. Проклет да е, мога да разбера, ако някой е ядосан, но не мога да го разбера, когато лъже! Няма ли поне частица мъжество!
— От мен не получи „Добре дошъл“, като дойде! — каза старецът. — Нека си прави, каквото си ще в собственият лагер, ама не й да идва тук и да сумти!