— Каза ми „Какво ще си помислиш, ако ти кажа, че новият кмет на Дъблин, седи на масата на вечеря с чиния евтини пържоли? Това живот на човек от висшата класа ли е?“ „Хъм… Хъм — казах аз. — кмет, а? Какъв човек ни ръководи?“
Някой почука на вратата, едно момче си провря главата.
— Кой е?
— От Блек Ийгъл! — каза момчето и сложи една торба на пода, чу се шум от блъскането на бутилки.
Старецът помогна на момчето да извади бутилките и да ги сложи на масата. После момчето взе торбата на рамо и пита:
— Бутилки?
— Какви бутилки?
— Няма ли да ни оставиш да ги изпием, първо? — пита Мистър Хинчи.
— Казаха ми да питам за бутилки?
— Върни се пак, утре! — каза старецът.
— На, момче! Върви при О’Фарел и кажи да ни даде тирбушон, кажи му, че е за Мистър Хинчи. Кажи му, че няма да чакаш! И остави тая торба, тук!
Момчето излезе. Мистър Хинчи протри ръце и каза:
— Е, не е чак толкова лош! Поне държи на думата си!
— Няма чаши! — каза старецът.
— О, няма проблем, Джак! — каза Мистър Хинчи. — Много свестни момчета и преди нас са пили от шишето!
— Е, това е по-добро от нищо! — каза О’Конър.
— Не е лошо момчето! Мисли той за нас, ама по неговия си начин!
Момчето се върна с тирбушона. Старецът отвори три бутилки и му върна тирбушона, но Хинчи се обърна към него:
— Искаш ли да пийнеш, момче?
— Ако може, сър!
Старецът отвори още една бутилка и му я подаде.
— На колко години си? — пита.
— На седемнайсет! — каза момчето.
И тъй като старецът не каза ни дума повече, то взе бутилката и рече към Мистър Хинчи:
— Благодаря Ви, сър! — изпи чашата, сложи бутилката на масата, изтри си устата с ръкав, после прибра тирбушона, на вратата каза нещо за довиждане и изчезна.
— Ей така се почва! — каза старецът.
— Клин клин избива! — каза Хинчи.
Старецът раздаде бутилките и мъжете пиха. После ги оставиха на камината и въздъхнаха с облекчение.
— Ами, мисля че свърших добра работа днес! — каза след кратка пауза Хинчи.
— Така ли е, Джон?
— Да, направих това онова на улица Доусън, аз и Крафтън. Между нас да си остане, Крафтън (свястно момче е), но не става за агитатор. Не може да каже и дума, дори на куче! Седеше и гледаше тълпата, докато аз говорех!
Двама мъже влязоха в стаята. Единият, много дебел, дотолкова, че имаше опасност сините му дрехи да се пръснат по шевовете. Имаше огромно лице, наподобяващо на млад бухал, огромни сини очи и посивели мустаци. Другият, доста по-млад и строен, беше с гладко избръснато лице. Носеше висока двойна яка и шапка.
— Здравей, Крафтън! — каза Хинчи. — Говорихме за вълка, а той…
— Откъде е този алкохол? — попита младият. — Да не сте издоили кравата?
— О, разбира се, Лионс забеляза първом питието! — засмя се О’Конър.
— Така ли се агитирало? — каза Мистър Лионс. — А ние с Крафтън седим на дъжда с тия листовки и събираме гласове, а?
— Защо, по дяволите, — каза Мистър Хинчи. — аз за 5 минути съм събрал повече, отколкото вие двамата за цяла седмица!
— Отвори две бутилки, Джак! — каза О’Конър.
— Ама как, нямаме тирбушон. — каза старецът.
— Чакай, чакай… — каза Мистър Хинчи. — Не сте ли виждали този номер?
Взе двете бутилки от масата и ги сложи на скарата на камината. После седна до огъня и глътна още една глътка от бутилката си. Мистър Лионс седна на ръба на масата, пусна шапката назад и започна да си клати краката.
— Коя е бутилката ми? — каза.
— Тази, хлапе! — каза Мистър Хинчи.
Мистър Крафтън седна на кутията и се загледа в другата бутилка на скарата. Мълчеше поради две причини. Първата, която беше достатъчна сама за себе си, беше, че нямаше какво да каже, втората беше, че преценяваше хората пред него. Беше агитатор за Уилкинс, от консервативната партия, но после оттеглиха кандидатурата си и избраха да гласуват за кандидата на националистите, той се присъедини към Търни.
След малко се чу „Пук“, мистър Лионс скочи от масата, взе бутилката и седна пак на масата.
— Точно им разказвах Крафтън, — започна Мистър Хинчи. — че събрахме доста гласове, днес.
— Кого? — попита Лионс.
— Ами, Паркс, Аткинсън, Уоркс на улица Даусън. Ех, старо момче е той, дърт консерватор! „Ама вашият кандидат не е ли националист?“ — пита. А аз: „Той е уважаван човек. Най-добрият от всички, които са управлявали тази страна. Добър данъкоплатец! Има просторни частни сгради в града, добър бизнес. Виден и уважаван гражданин, стар пазител на закона и досега не е принадлежал към никоя партия, ни от добрите, ни от лошите, независим!“ Ей такива му ги наговорих.
— И какво за визитата на Краля? — попита Лионс, като пи и премляска.