„Изправени сте пред необходимостта да докажете своята вярност. Аз съм Франция, носителят на нейната съдба. Последвайте ме. Подчинете ми се.“
Някои командири на поделения осъмнаха само с шепа офицери, а и повечето сержанти ги бяха напуснали.
Метежът бе разбит като илюзиите — по радиото. Роден има повече късмет от някои други. Под негово командване останаха сто и двадесет офицери, сержанти и войници. Причина за това бе обстоятелстото, че в поделението му имаше повече стари кримки от Индокитай и алжирските битки, отколкото в останалите. Заедно с други метежници те основаха ОАС, която си постави задачата да прогони Юда от Елисейския дворец.
На победоносния FLN и лоялната френска армия им оставаше много малко време за съжителство — колкото за една оргия на разрушението. През последните седем седмици, докато френските заселници разпродаваха на безценица трупаното през цял живот и напускаха през глава съсипаното от войната крайбрежие, Тайната армия осъществи последното си ужасяващо отмъщение над онова, което бе принудена да остави зад гърба си. Когато всичко свърши, за ръководителите, чиито имена бяха известни на голистките власти, оставаше единствено животът в изгнание.
През зимата на 1961 година Роден стана заместник на Аргу — оперативния шеф на ОАС в изгнание. Аргу бе дарбата, усетът, вдъхновението на кампанията, предприета оттук насетне срещу френската метрополия. Роден бе организацията, коварството, трезвият практицизъм. Ако беше просто упорит фанатик, щеше да е опасен, но не и изключение. В началото на шестдесетте години много като него размахваха оръжие в услуга на ОАС. Той бе нещо повече. Старият обущар бе дал на света момче с бистър ум, незасегнат от формалното военно обучение. Роден сам бе развил този разум по свой собствен път.
Когато ставаше дума за личното му виждане за Франция и честта на армията, той бе не по-малко фанатизиран от всички останали. Но щом се сблъскаше с някоя чисто практическа задача, Роден имаше дарбата да съсредоточи логическа и прагматична мощ, далеч по-действена от всичкия мимолетен жар и безсмислено насилие.
Именно това свое качество той впрегна в действие в утринта на 11 март, когато седна да обмисля убийството на Шарл дьо Гол. Не бе дотам глупав да смята, че задачата ще е проста. Напротив, провалите в Пти Кламар и Военното училище щяха да я направят още по-трудна. Убийци лесно се намират. Въпросът бе да се открие човек или да се изгради план, съдържащ един-единствен елемент, който да е толкова необичаен, че да осигури достъп до Президента, чиято охрана сега бе основана на принципа на концентричните кръгове.
Подполковникът методично изброи наум всички възможни проблеми. След това в продължение на два часа пали цигара от цигара пред прозореца, докато стаята потъна в синкава мъгла, и класифицира пречките. Накрая разработи план за тяхното премахване или заобикаляне. Всяка идея му изглеждаше осъществима дори след подробен критичен анализ. Но накрая всяка се проваляше при окончателната проверка. В цялата тази верига на разсъждения изпъкваше един истински непреодолим проблем — системата за сигурност.
След Пти Кламар нещата се бяха променили. Проникването на агенти на Оперативното управление в редиците и командването на ОАС бе достигнало обезпокояващи размери. Неотдавнашното отвличане на самия главен ръководител Аргу показваше колко далеч са готови да отидат хората от Управлението, за да се доберат до водачите на ОАС и да ги подложат на разпит. Не ги спря дори яростната разправия с германското правителство.
Продължаващият вече четиринадесет дни разпит на Аргу принуди цялото ръководство на ОАС да се изпокрие. Бидо отведнъж загуби вкуса си към показност и обществени изяви. Други от CNR11 хукнаха панически към Испания, Америка, Белгия. Рязко скочи търсенето на фалшиви документи и билети за далечни страни.
Всичко това нанесе зашеметяващ удар върху бойния дух на редовите членове. Хора вътре в страната, които по-рано бяха готови да помогнат, да укрият търсено лице, да пренесат оръжие, да предадат съобщение или само да набавят информация, сега затваряха телефона, едва смутолевили някакво извинение.
След провала в Пти Кламар и разпитите на задържаните трябваше да бъдат разкрити цели три подразделения на ОАС в страната. Полицията, въоръжена със сведения отвътре, обискира къща след къща, откри поредица от складове за оръжие и боеприпаси. Осуетени бяха още два заговора за ликвидиране на Дьо Гол, като полицията нахълтваше още на второто заседание на конспираторите.
Докато CNR произнасяше речи и дрънкаше за възстановяване на демокрацията във Франция, Роден бе изправен пред суровите житейски обстоятелства, от които постоянно набъбваше чантата с документи до леглото му. Недостигът на средства и загубата на вътрешна и международна подкрепа допринасяха за разпадането на ОАС, подложена на яростно преследване от страна на френската Специална служба й полицията.