Екзекутирането на Бастиан-Тири можеше само да понижи още повече бойния дух. Да се намерят хора, готови да помогнат в този момент, бе наистина трудна работа. Лицата на готовите да сторят това бяха дълбоко запечатани в съзнанието на всеки френски полицай и на още няколко милиона цивилни. На този етап всеки нов план, включващ голям брой разработки й съгласуване на усилията на множество групировки, бе обречен на провал още преди евентуалният убиец да успее да се доближи на сто километра от Дьо Гол.
Изчерпал водения със самия себе си спор, Роден промърмори:
— Човек никому неизвестен…
Изброи наум хората, за които знаеше, че биха ликвидирали някой президент, без да им мигне окото. Всеки от тях имаше в Главната квартира на Френската полиция досие, по-дебело и от Библията. Иначе защо щеше той, Марк Роден, да се укрива в хотела на това забравено от Бога планинско селце нейде в Австрия?
Решението му хрумна към пладне. Отначало го пропъди от съзнанието си, но то постепенно го завладя. Стига да се намери такъв човек… ако той изобщо съществуваше. Бавно и добросъвестно той започна да гради нов план около въображаемата фигура, сетне отново обмисли вероятните пречки и възражения. Планът издържа на всички проверки, дори на мерките за сигурност.
Точно преди да стане време за обяд, Марк Роден си облече балтона и пое надолу по стълбите. При изхода го блъсна първият порив на вятъра по вледенената улица и го накара да потръпне, но от друга страна, прогони тъпата болка в главата, причинена от тютюневия дим в претоплената стая. Зави наляво и стъпките му заскърцаха по снега към пощата на Адлерщрасе, откъдето изпрати серия кратки телеграми, осведомяващи негови колеги, пръснати под измислени имена из Южна Германия, Австрия, Италия и Испания, че поради заминаването му по работа няма да го има няколко седмици.
На връщане, докато крачеше тежко към непретенциозния пансион, му хрумна, че някои биха изтълкували действията му като бягство, стремеж да избегне опасността от отвличане или убийство от страна на Оперативното управление. Но той само сви рамене. Да мислят каквото си щат — времето на подробните обяснения бе отминало.
Ястието на деня в пансиона бе свинска кълка с макарони. Макар че дългите години в джунглата и пустотите на Алжир почти го бяха лишили от усета за добра храна, той едва преглътна порцията си. Към средата на следобеда отпътува — куфарите стегнати, сметките уредени. Замина, самонагърбил се със задачата да открие един човек или по-точно тип човек, за когото дори не знаеше дали съществува.
В момента, в който Роден се качваше на влака, един самолет на британската авиокомпания рулираше по пистата на лондонското летище. Машината пристигаше от Бейрут. Сред пътниците в залата за пристигащи беше и един рус англичанин. Лицето му беше загоряло от близкоизточното слънце и лъхаше на здраве. Чувствуваше се отпочинал и бодър след два месеца приятно прекарано време сред общопризнатите ливански изкушения и след още по-голямата радост, поне от негова гледна точка, да види как една внушителна сума се прехвърля от бейрутска в швейцарска банка.
Зад себе си бе оставил, отдавна погребани в песъкливата египетска почва от вбесените и объркани полицаи, двама западногермански инженери — специалисти в областта на ракетостроенето, с по една дупка от куршум в гръбнака. Тяхната раздяла с живота забави проекта на Насър по създаване на ракетата „Ал Зафира“ с няколко години и един нюйоркски милионер ционист остана доволен от капиталовложението си. След като мина безпроблемно през митницата, англичанинът нае такси до апартамента си в Мейфеър12.
Издирванията на Роден отнеха деветдесет дни, а резултатът от тях се побираше в три тънки досиета, всяко в папка от жълт картон. Носеше го постоянно в чантата си. Към средата на юни се завърна в Австрия и се настани в малкия пансион „Клайст“ на виенската Брукнералее.
От централната поща изпрати две лаконични телеграми — едната до Болцано в Северна Италия, а другата в Рим. Викаше двамата си главни помощници на спешно съвещание в хотелската стая. Те пристигнаха още на другия ден. Рьоне Монклер дойде от Болцано с наета кола. Андре Касон долетя от Рим. И двамата пътуваха с фалшиви документи, тъй като оглавяваха тайните списъци на резидентите на SDECE както в Италия, така и в Австрия, а последните харчеха щедро пари за подкупване на агенти и осведомители по граничните пунктове и летищата.