Пръв в пансион „Клайст“ пристигна Андре Касон, седем минути преди уреченото време — единадесет часа. Той нареди на таксито да спре на ъгъла на Брукнералее и преди да се насочи с бърза стъпка към фоайето на хотела, няколко минути си оправя възела на вратовръзката пред витрината на един цветарски магазин. Както обикновено, Роден се бе регистрирал под чуждо име — едно от двадесетината, известни само на най-близките му съратници. И двамата призовани бяха получили предния ден телеграма, подписана от Шулц — кодовото име на Роден за конкретния двадесетдневен период.
— Herr Schulz, bitte?13 — обърна се Касон към младежа на рецепцията. Администраторът погледна в книгата за гости.
— Шестдесет и четвърта стая. Очакват ли ви, господине?
— Да — отвърна Касон и се устреми по стълбите към първия етаж. Сви по коридора и затърси стая 64. Беше някъде към средата, отдясно. Когато вдигна ръка да почука, тя внезапно бе сграбчена изотзад. Касон се извърна и се натъкна на висок юначага с тежка долна челюст, който го оглеждаше без любопитство изпод ширит от гъсти черни косми, минаващ за вежди. Мъжът го бе проследил, скрит в една ниша на десетина крачки от вратата, но макар че жакардовата пътека беше съвсем тънка, Касон не бе чул звук.
— Vous desirez?14 — попита гигантът крайно небрежно, ала дясната китка на Касон бе все тъй стегната в мъртва хватка.
Стомахът на посетителя се сви за миг при спомена за светкавичното отпътуване на Аргу от хотел „Еденволф“ преди четири месеца. После обаче разпозна поляка от Чуждестранния легион, който бе служил в ротата на Роден в Индокитай и Алжир. Спомни си също, че понякога подполковникът използваше Виктор Ковалски за специални задачи.
— Имам среща с подполковник Роден, Виктор — кротко отвърна Касон.
Веждите на Ковалски се събраха още повече, щом чу своето и на господаря си име.
— Аз съм Андре Касон.
Това не направи никакво впечатление на Ковалски. Той се пресегна с лявата ръка и почука на врата на стая 64.
Отвътре се чу глас:
— Oui?15
Ковалски приближи устни до дървения плот.
— Дошъл е гост — изръмжа и вратата се открехна. Роден надникна през отвора после отвори широко.
— Скъпи Андре! Извинявай, че трябваше така… — Кимна към Ковалски — Всичко е наред, капрал, очаквам този човек.
Касон усети най-после дясната си китка свободна и влезе в стаята. Роден размени още една-две думи с Ковалски и затвори вратата, полякът се върна пак в сянката на нишата.
Роден се ръкува с госта си и го отведе към двете кресла пред газовата камина. Макар да бе средата на юни, вън валеше ситен хладен дъжд, а и двамата бяха привикнали на горещото северноафриканско слънце. Газовата горелка бе засилена до краен предел. Касон свали шлифера си и се настани до огъня.
— Друг път не си взимал чак такива предпазни мерки, Марк — отбеляза той.
— Те не са за мен — отвърна Роден. — Ако нещо стане, знам как да се погрижа за себе си. Но може да ми потрябва време, за да унищожа документите. — И той посочи писалището край прозореца, където до чантата му лежеше дебела жълта папка. — Затова всъщност извиках Виктор. Каквото и да се случи, той ще ми осигури поне шестдесет секунди да унищожа документите.
— Явно са много важни.
— Ще видим, ще видим. — Въпреки всичко в тона на Роден прозвуча самодоволна нотка. — Ще трябва обаче да изчакаме Рьоне. Заръчах му да е тук в единадесет и петнадесет, за да не идвате през няколко секунди и да притеснявате Виктор. Той се дразни, когато наоколо се мотаят прекалено много хора, които не познава.
Роден си позволи една от своите редки усмивки при мисълта какво би станало, ако Виктор се ядоса достатъчно с едрокалибрения колт под мишница. На вратата се почука. Роден прекоси стаята и долепи устни до дървото:
— Oui?
Този път прозвуча гласът на Рьоне Монклер, тревожен и напрегнат.
— Марк, за Бога…
Роден отвори широко вратата. Стърчащият зад него полски гигант съвсем смаляваше Монклер. Лявата ръка на Виктор обгръщаше изцяло счетоводителя, сковала и двете му ръце покрай тялото.
— Ca va, Victor16 — промълви Роден и Монклер бе освободен. Той пристъпи с облекчение в стаята и отправи гримаса към хилещия се от креслото до огъня Касон. Вратата отново се затвори и Роден повторно се извини.
Монклер приближи и двамата се ръкуваха. Новодошлият свали балтона си, остана по измачкан, зле скроен тъмносив костюм, който не му стоеше добре. Както повечето привикнали към униформата бивши военни, двамата с Роден не изглеждаха добре в костюм.