Като домакин, Роден настани гостите си в двете кресла. За себе си остави стола с права облегалка до масата, която му служеше за писалище. Извади от нощното шкафче бутилка френски коняк и го вдигна с безмълвен въпрос в погледа. И двамата гости кимнаха утвърдително. Роден наля по една щедра порция в трите чаши и подаде две на Монклер и Касон. Гостите отпиха първи и зачакаха топлината на алкохола да се справи със студа вътре в тях.
Ниският и набит Рьоне Монклер беше кадрови офицер като Роден, но за разлика от домакина не беше виждал битка. По-голямата част от живота си бе прослужил в административни звена, а последните десет години прекара в счетоводния отдел на Чуждестранния легион. През пролетта на 1963 година стана ковчежник на ОАС.
Андре Касон бе единственият цивилен. Дребен и педантичен, той продължаваше да се облича като банков чиновник, какъвто бе в Алжир. Беше координатор на нелегалното политическо ръководство на ОАС в самата Франция.
И двамата, както и Роден минаваха за крайни дори в ОАС, макар и по различни причини. Монклер бе имал син, деветнадесетгодишен младеж, който отбиваше военната си служба в Алжир преди три години, докато баща му ръководеше счетоводния отдел на разположената край Марсилия база на Чуждестранния легион. Майор Монклер дори не видя трупа на сина си. Той бе предаден на земята от патрула, превзел селцето, където бе държан плененият от партизаните млад редник. По-късно обаче научи подробности за това, което е било сторено на младежа. Нищо не остава скрито за дълго в Легиона. Хората приказват.
Андре Касон бе ангажиран по-дълбоко. Роден в Алжир, целият му живот се въртеше покрай грижите, свързани с работата, жилището и семейството. Централата на банката, в която работеше, се намираше в Париж, така че падането на Алжир нямаше да го остави на улицата. Когато обаче през 1960 година заселниците се разбунтуваха, той бе с тях — един от водачите в родния си град Константин. Службата си запази въпреки всичко и след това, но когато започнаха да се закриват влог след влог, а деловите хора взеха да се връщат в родината, той разбра, че златните дни на Франция в Алжир са вече минало. Малко след военния метеж, вбесен от новата голистка политика и бедственото положение на дребните фермери и търговци, бягащи разорени от родните места към една страна едва съзирана от повечето през морската шир, той помогна на ОАС да задигне тридесет милиона стари франка от собствената му банка. Съучастничеството му не остана скрито и бе обадено от един младши касиер, което сложи точка на кариерата му в банката. Изпрати жена си и двете деца при тъста и тъщата в Перпинян и се присъедини към ОАС. За последните бе особено ценно обстоятелството, че лично познаваше хиляди симпатизанти на организацията, които сега живееха във Франция.
Марк Роден седна зад писалището си и загледа другите двама. И те го наблюдаваха с любопитство, но без да задават въпроси.
Внимателно и последователно Роден започна изложението си, като наблегна на растящия брой провали и поражения, нанесени на ОАС от френските тайни служби през последните няколко месеца. Гостите му бяха вперили мрачен поглед в чашите си.
— Длъжни сме да приемем фактите каквито са. През изминалите четири месеца претърпяхме три тежки удара. Осуетеният опит във Военното училище е само последната брънка от една дълга поредица подобни опити, неуспели преди още да са започнали. Единствените два случая, при които наши хора съумяха да се доближат до него, се провалиха поради елементарни грешки в подготовката или изпълнението. Няма нужда да се впускам в подробности — вие ги знаете не по-зле от мен.
Отвличането на Антоан Аргу ни лиши от един от най-проницателните наши водачи и колкото и да е предан на каузата, няма съмнение, че при съвременните методи на разпит, вероятно включващи и наркотици, в опасност е сигурността на цялата организация. Антоан знаеше всичко и затова се налага да започнем, кажи-речи, от самото начало. Ето защо днес седим в това забутано хотелче вместо в главната ни квартира в Мюнхен.
Но дори започването от нула нямаше да е толкова трагично, ако ставаше преди година. Тогава щяхме да можем да да призовем хиляди младежи, изпълнени с ентусиазъм и патриотизъм. Днес това не е така лесно. Убийството на Жан-Мари Бастиан-Тири никак не улеснява нещата. Не искам да съдя прекалено строго нашите симпатизанти. Обещахме им резултати, а не им дадохме нищо. Имат право да очакват дела, а не думи.
— Добре, добре. Накъде биеш? — попита Монклер.
И на двамата слушатели бе известно, че Роден е прав, Монклер знаеше по-добре от всеки друг, че фондовете, набрани чрез обири на алжирски банки, бяха изразходвани за издръжка на организацията, а даренията, правени от десни индустриалци, започнаха да пресъхват. Последните му сондажи в това направление бяха посрещнати с едва прикрито презрение. Касон от своя страна съзнаваше, че връзките му с нелегалните във Франция изтъняваха с всяка изминала седмица, повечето нейни квартири бяха разкрити и след залавянето на Аргу мнозина отказваха по-нататъшно сътрудничество. Екзекуцията на Бастиан-Тири щеше само да засили този процес. Направеното от Роден резюме бе самата истина, но това не го правеше по-приятно за ухото.