Ала Роден продължи, сякаш не го бяха прекъсвали:
— Сега главната цел на нашата кауза — ликвидирането на Grand Zohra17, без което всякакви по-нататъшни планове са обречени на неминуем провал, е неосъщесвимо, ако се придържаме към традиционните начини. Никак не ми се иска, господа, да посветя нови млади патриоти в проекта, които едва ли ще останат тайна за френското гестапо по-дълго от ден-два. С други думи, има прекалено много издайници, отстъпници и своеволници.
Тайната полиция се възползува от това положение и е проникнала така дълбоко в движението, че знае за заседанията и на висшите ни ръководни органи. По всичко личи, че са наясно какво целим, какви са нашите планове и кои са хората ни броени дни след като вземем някакво решение. Знам, не е приятно да приемем това положение, но ако не го сторим, ще продължим да живеем като щраусите, с глави, зарити в пясъка.
Според мен остава само един начин да постигнем главната си цел — убийството на Zohra, само един начин, който да ни позволи да избегнем цялата мрежа агенти и шпиони, да лишим Тайната полиция от преимуществата й и да направим така, че тя да не научи нищо или ако научи, да не е в състояние да осуети нашия план.
Монклер и Касон бързо вдигнаха очи. Мъртвата тишина в стаята се нарушаваше само от потропването на дъждовните капки по прозореца.
— Ако приемем, че моята оценка на положението е за жалост точна — продължи Роден, — ще трябва също така да се съгласим, че всички, които са едновременно готови да премахнат Grand Zohra и са в състояние да го сторят, са освен това добре известни на Тайната полиция. Те могат да се движат из Франция само като преследвани животни, гонени от полицията и предавани от провокаторите. Убеден съм, господа, че единствената ни алтернатива е да прибегнем до услугите на външен човек.
Монклер и Касон го погледнаха отначало смаяни, а сетне с нарастващо разбиране.
— Какво имаш предвид под външен човек? — попита най-подир Касон.
— Чужденец — отвърна Роден. — Той няма да е член на ОАС или на CNR. Никой френски полицай няма да го познава, името му няма да фигурира в никоя картотека. Слабостта на всяка диктатура е в огромната й бюрокрация. Онова, което го няма в папките, не съществува. Убиецът ще бъде непознат и поради това — несъществуваща величина. Той ще бъде с чужд паспорт, ще си свърши работата и ще си замине, а народът на Франция ще се надигне да помете остатъците от Дьо Головата паплач. За този човек няма да е толкова важно дали ще се измъкне, защото ние във всички случаи ще го освободим, щом дойдем на власт. Важното е да съумее да проникне — незабелязан и незаподозрян. Това е непосилно в дадения момент за всеки от нас.
И двамата му слушатели мълчаха, вглъбени в собствените си мисли, където постепенно изкристализирваше Роденовият план.
Монклер подсвирна тихичко:
— Професионален убиец. Наемник.
— Именно — потвърди Роден. — Би било твърде наивно да допуснем, че някой външен човек ще свърши подобна работа от любов към нас, от патриотизъм или дявол знае какви други съображения. Необходимите за тази задача умения и здрави нерви ги има единствено професионалният наемник. А той работи само за пари, и то много — добави Роден, като погледна крадешком Монклер.
— А къде ще го намерим? — попита Касон.
Роден вдигна ръка.
— Всичко по реда си, господа. Трябва да обмислим куп подробности. Първо искам да разбера дали сте съгласни по принцип.
Монклер и Касон се спогледаха, после извърнаха очи към Роден и бавно кимнаха.
— Bien18. — Полковникът се отпусна назад, доколкото му позволяваше правата облегалка на стола. — Първа точка от дневния ред — принципно съгласие — е изчерпана. Втората се отнася до сигурността и е залегнала в основата на целия план. Според мен броят на лицата, които са изцяло вън от подозрение като източници на информационно изтичане, става все по-ограничен. Това не означава, че смятам колегите ни от ОАС или CNR за предатели. Стара истина е обаче, че колкото повече хора са посветени в една тайна, толкова по-малко тайна става тя. Същността на нашия замисъл е абсолютна секретност. Следователно колкото по-малко хора знаят за него, толкова по-добре.
17
Голямата Зора — подигравателно прозвище на Дьо Гол, дадено му от родените в Алжир французи. Чрез арабското женско име се намеква за непостоянството в позициите на генерала. — Б.пр.