— Не те харесвам в тоя вид. Приличаш на ония гадни пачаври вътре. Ти си много хубаво момче. Всички тия боклуци не ти трябват.
— Съжалявам, Жюл, мислех, че така е по-добре за теб. Ще измия всичко, когато се приберем.
Донякъде успокоен, Бернар го поведе към колата си. Прие да откара новия си приятел до гара Остерлиц да си вземе багажа, преди да се приберат у дома. При първата пресечка на пътя излезе полицай и им махна да спрат. Когато наведе глава към прозореца на шофьора, Чакала включи осветлението в купето. Полицаят гледа известно време, след което се отдръпна с израз на погнуса върху лицето.
— Продължавайте — заповяда той, без да се разправя повече. И докато колата се отдалечаваше, измърмори: — Sales pedes!168
Спряха ги още един път, точно пред гарата, и полицаят поиска документи. Чакала нададе прелъстителен кикот:
— Само това ли искаш? — попита дяволито.
— Чупка — каза полицаят и се отдалечи.
— Не ги дразни така — тихо каза Бернар. — Ще ни навлечеш някой арест.
Чакала си получи двата куфара от багажния гардероб само срещу един гнуслив поглед от дежурния чиновник, след което ги пъхна в багажника на Бернар.
Имаше още едно спиране по пътя към жилището. Този път бяха двама от специалните части — сержант и редник. Махнаха им да спрат само на неколкостотин метра от апартамента на Бернар. Редникът обиколи колата до прозореца на пътническото място и погледна Чакала в лицето. След това рязко се отдръпна.
— О, Господи! Къде сте тръгнали вие двамата? — изръмжа.
Чакала нацупи устни:
— А ти къде мислиш, пиленце?
Лицето на мъжа от CRS се сгърчи от отвращение.
— Гадни педали, повръща ми се от вас. Махайте се.
— Трябваше да им поискаш личните карти — обърна се сержантът към редника, когато стоповете на Бернаровата кола се изгубиха по улицата.
— Стига, старши — възрази редникът. — Търсим юнака, дето го е заврял на баронесата, а после я е очистил, а не двойка разбеснели се швестери.
Към два часа Бернар и Чакала бяха стигнали в жилището. Чакала настоя да прекара нощта върху кушетката в кабинета, а Бернар преглътна протеста си, макар тайно да надничаше през вратата на спалнята, докато младият американец се събличаше. Явно прелъстяването на нюйоркския студент с железните мускули щеше да се окаже тънка, но възбуждаща игра.
През нощта Чакала инспектира хладилника в добре обзаведената и подредена с женски вкус кухня, за да установи, че в него има достатъчно храна, за да може един човек да преживее три дни, но не и двама. Сутринта Бернар понечи да отиде за прясно мляко, но Чакала го задържа под предлог, че предпочитал кафето си с мляко от консерва. Така че прекараха сутринта в приказки, без да излизат. Чакала настоя да види по телевизията обедния осведомителен бюлетин.
Първата новина се отнасяше до издирването на лицето, убило преди четиридесет и осем часа мадам баронесата на Шалониер. Жюл Бернар изхленчи от страх:
— Ооох, не мога да понасям насилие.
В следващия миг екранът се изпълни от едно лице: симпатично младо лице с тъмнокестенява коса и очила в дебели рамки — лицето на убиеца, както съобщи говорителят, американския студент на име Марти Шулбърг. „Молим всеки, който е видял този човек или знае нещо за него…“
Бернар, който седеше на канапето, се извърна и погледна нагоре. Последната му мисъл бе, че говорителят е сбъркал — каза, че очите на Шулбърг са сини, докато очите, гледащи го иззад сграбчилите гърлото му железни пръсти, бяха сиви…
След няколко минути вратата на гардероба в антрето се затвори зад облещените и разкривени черти, разбъркана коса и провесен език на Жюл Бернар. Чакала взе едно списание от стойката в кабинета и се приготви да чака два дни…
През тези два дни Париж бе претърсван както никога дотогава. Надникнато бе във всеки хотел — от най-изисканите и скъпи до последния курварник, регистрите бяха проверени. Посетен бе всеки пансион, всички стаи, давани под наем, всички нощни приюти и общежития. Мъже в цивилни дрехи наводниха барове, ресторанти, нощни клубове, кабарета и кафенета и показваха снимката на издирвания човек на келнери, бармани и биячи, дето изхвърлят неприятни посетители от заведенията. Къщите и жилищата на всички известни симпатизанти на ОАС бяха обърнати наопаки. Над седемдесет млади мъже, напомнящи убиеца в незначителна степен, бяха задържани за разпит, за да бъдат след това освободени с формално извинение, и то само защото всичките бяха чужденци, а с чужденците човек трябва да се отнася по-любезно, отколкото с туземците.
Стотици хиляди хора, таксита и автобуси бяха спирани по улицата за проверка на документите. По всички главни входни пунктове на Париж се появиха заграждения, а любителите на нощни разходки биваха задържани по няколко пъти в разстояние на един-два километра.