Корсиканците шареха из престъпния свят, тихомълком посещаваха свърталищата на сутеньори, проститутки, педерасти, джебчии, улични побойници и всякакви мошеници с предупреждението, че всеки, укрил информация, ще си навлече гнева на Съюза с всичките възможни последици.
Сто хиляди държавни служители от най-различен ранг — от старши детективи до войници и жандарми — бяха вдигнати на крак. Предполагаемите петдесет хиляди от престъпния свят и принадлежащите му отрасли държаха под око физиономиите наоколо. Ония, които си изкарваха хляба от туристите било през деня, било нощем, бяха инструктирани да си отварят очите. Студентски кафенета, барове и дискусионни клубове, обществени сдружения и съюзи бяха напълнени с младеещи детективи. Агенциите, специализирани в настаняване на чуждестранни студенти във френски семейства на разменни начала, бяха посетени и предупредени.
Вечерта на 24 август комисар Клод Льобел, който бе прекарал съботния следобед в размотаване из градината по жилетка и кърпени панталони, бе уведомен по телефона да се яви в личния кабинет на министъра. В шест часа пристигна кола да го вземе.
Той се изненада, когато зърна министъра. Енергичният началник на целия апарат за вътрешна сигурност на Франция изглеждаше уморен и напрегнат… За последните четиридесет и осем часа сякаш бе остарял, а под очите му личаха сенки на безсъние. Посочи на Льобел едно кресло срещу бюрото, а сам се настани върху въртящ се стол, понеже обичаше да се обръща ту към прозореца с изглед към площад Бово, ту назад към бюрото.
— Не можем да го открием — съобщи кротко. — Стопи се, просто изчезна от лицето на земята. Хората от ОАС знаят къде е точно толкова, колкото и ние. В това сме напълно сигурни. В престъпния свят не са открили ни вест, ни кост. Съюзът на корсиканците смята, че той не може да е в града.
Министърът млъкна с въздишка, съзерцавайки дребничкия детектив, който премигна няколко пъти, но не каза дума.
— Струва ми се, че нито за миг не сме имали вярна представа за това що за човек преследвахте през тия две седмици. Какво ще кажете?
— Той е някъде тук — отвърна Льобел. — Какви са разпоредбите за утре?
Министърът имаше вид, като че изпитва физическа болка.
— Президентът не ще да промени нищо, нито пък дава да се внесат промени в подготвените разписания. Тази сутрин говорих с него. Така че за утре си остава, както бе обявено в печата. Ще презапали Вечния огън под Триумфалната арка в десет часа. Тържествена литургия в „Нотр Дам“ в единадесет. Съзерцания насаме в светилището на мъчениците на Съпротивата в Монвалериен в дванадесет и половина, после обратно в двореца за обяд и почивка. Една церемония следобеда — връчване Медала на Освобождението на група от десетина ветерани от Съпротивата, чиито заслуги към нея се признават с известно закъснение. Това ще стане в четири часа на площада пред гара Монпарнас. Сам избра мястото. Както ви е известно, вече са започнали да полагат основите на новата гара, която ще се издига на петстотин метра по-горе от сегашната. Там, където е сега сградата на гарата, ще построят блок за канцеларии и магазини. Ако строителството върви по план, това може да се окаже последният Ден на освобождението, в който старата фасада си остава на мястото.
— Как ще се осъществява контрол върху тълпата? — попита Льобел.
— Работим по тоя въпрос. При всички церемонии хората ще бъдат държани по-назад от всякога досега. Няколко часа предварително около мястото на събитието се монтират стоманени прегради, след което ограденото пространство се претърсва из основи, включително и канализацията. Преглежда се всяка къща, всеки апартамент. По време на всяка церемония и преди нея въоръжени наблюдатели ще следят от близките покриви срещуположните покриви и прозорци. Отвъд бариерите няма да бъде пуснат никой освен официални лица и участниците в церемонията.
Този път сме взели някои извънредни мерки. Дори корнизите на „Нотр Дам“, отвън и вътре, ще бъдат пълни с полицаи — по покрива и между кулите. Всички свещеници, участващи в литургията, псалтовете и момченцата от хора ще бъдат претърсени за скрито оръжие. Даже полицаите и хората от специалните части ще имат специални значки, които ще им бъдат раздадени утре заран, в случай, че той реши да се дегизира като служител на органите за сигурност.
През последните двадесет и четири часа тайно монтирахме бронирани прозорци на ситроена, в който ще пътува президентът. Да не се изпуснете някъде — дори самият той не бива да знае. Ще побеснее. Ще го вози Мару, както обикновено. Казано му е да кара по-бързо от обикновено в случай, че нашият приятел се опита да стреля по колата. Дюкре е подбрал група много високи офицери, с които ще се опита да огради генерала, без той да забележи.