След малко и Монклер бе готов. Той върна документите е на Роден, който му подаде току-що привършения от Касон свитък. Двамата отново потънаха в четене. Този Монклер свърши пръв. Погледна към Роден и сви рамене:
— Ами… нищо особено, и ние си имаме поне петдесет, такива. Пищоваджии днес има под път и над път…
Касон го прекъсна:
— Изчакай да видиш това.
Отгърна последната страница и заби поглед в оставащите три абзаца. Когато свърши, затвори папката и погледна към Роден. Шефът на ОАС с нищо не бе издал личните си предпочитания. Взе прегледаните от Касон документи и ги подаде на Монклер, а на Касон връчи третото досие. След четири минути и двамата бяха готови.
Роден прибра папките и ги сложи пак на масата. Обърна стола си и го възседна пред камината, с ръце върху облегалката. От това положение загледа изпитателно останалите двама.
— Казах ви, че пазарът не е богат. Може да има и други, но без достъп до архивите на някоя сериозна тайна служба е дяволски трудно да ги откриеш. А най-добрите вероятно ги няма в никои архиви. Запознахте се с тримата. Нека засега ги наречем Германеца, Южноафриканеца и Англичанина. Твоето мнение, Андре?
Касон сви рамене.
— За мен няма място за колебания. Ако това, което пише за Англичанина, е вярно, той превъзхожда останалите с две глави.
— Рьоне?
— И аз така мисля. Германеца е вече възстар за такава работа. С изключение на едва-две работи за оцелели нацисти срещу преследващи ги израелски агенти, изглежда, не се е трудил в политическата област. Освен това вероятно е имал и лични мотиви срещу израелците, което не ги прави чисто професионални. Южноафриканеца може би го бива да коли негърски политици от типа на Лумумба, но то няма нищо общо с това да теглиш куршума на френския президент. Пък и Англичанина говори свободно френски.
Роден бавно кимна.
— Както смятах, място за дълги колебания няма. Изборът се наложи още преди да съставя досиетата.
— Сигурен ли си за тоя англосаксонец? — попита Касон. — Наистина ли е извършил всичко това?
— Аз самият бях изненадан — отвърна Роден. — Затова си направих труда да го подложа на допълнителна проверка. Ако питате за неопревержими доказателства, такива няма. Щеше да е зле, ако имаше. Това би означавало, че ще фигурира навсякъде като нежелан чужденец. А засега срещу него има само слухове. От официална гледна точка е чист като пеленаче. Дори да го водят на отчет в картотеките си, англичаните не могат да сложат срещу името му нещо повече от една питанка. Това не е достатъчно, за да му направят картон в Интерпол. Вероятността британците да информират SDECE за него, дори, при официално запитване, е нищожно малка. Знаете колко се мразят взаимно. Премълчаха дори посещението на Жорж Бидо в Лондон миналия януари. Не, не, за тая работа Англичанина има всички предимства без едно…
— Кое? — побърза да се заинтересува Монклер.
— Много просто. Няма да е евтин. Човек като него може да поиска куп пари. Как са финансите, Рьоне?
Монклер сви рамене.
— Не особено добре. Разходите понамаляха. След историята с Аргу всички герои от CNR се изпокриха по евтините хотели. Изведнъж загубиха вкус към палатите с по пет звезди и телевизионните интервюта, от друга, страна обаче, и приходите едва капят. Ти самият каза, че трябва да се предприеме нещо, иначе ще сложим точка на всичко поради липса на средства. Подобна дейност не може да се развива само с добри пожелания.
Роден мрачно кимна.
— Така си и мислех. Трябва да наберем средства. Но няма смисъл да се впускаме в подобна дейност, преди да разберем каква сума ще ни бъде необходима…
— Което ще рече — намеси се Касон, — че най-напред трябва да се свържем с Англичанина, да го попитаме дали ще приеме и колко ще иска.
— Да. Съгласни ли сме всички по този въпрос?
Роден се обърна към двамата поотделно. Те кимнаха.
Домакинът погледна часовника си.
— Минава един. Имам в Лондон агент, на когото трябва да се обадя, за да го накарам да се свърже с човека и да го помоли да дойде. Ако той се съгласи да вземе вечерния самолет за Виена, бихме могли да се срещнем тук след вечеря. Така или иначе ще трябва да чакаме моят човек да се обади и да ни извести какво е сторил. Позволих си да ви наема съседни стаи. Мисля, че е по-добре да сме заедно под закрилата на Виктор, отколкото разделени, но без охрана. За всеки случай, сами разбирате.
— Значи си бил напълно сигурен? — отбеляза Касон, жегнат от това, че реакцията му е била така точно предвидена.
Роден сви рамене.
— Събирането на тези сведения отне много време. Колкото по-малко се бавим отсега нататък, толкова по-добре. Ако ще действаме, нека това стане по-бързо.