— Щом Чакала не е Калтръп — обърна се Томас към своя инспектор, когато човекът най-после бе освободен и си тръгна, — то кой е той, по дяволите?
— Естествено, и дума не може да става — каза на другия ден комисарят на Лондонската полиция пред заместник-комисаря Диксън и старши следователя Томас — правителството на Нейно величество да приеме, че този Чакал е англичанин. Доколкото става ясно, за определен период от време е бил заподозрян конкретен англичанин. Сега подозрението срещу него е оттеглено. Знаем също така, че за времето на своята… хм, мисия във Франция, тоя Чакал се е представял за англичанин с помощта на получен чрез измама английски паспорт. Но той също така се е представял за датчанин, американец и французин, като за целта е използвал два откраднати паспорта и един комплект фалшиви френски документи. Що се отнася до нас, разследванията установиха, че наемникът е пътувал из Франция с фалшив паспорт на името Дуган и под това име е бил проследен до… ъъъ… Гап. Това е всичко. Господа, случаят е приключен.
На другия ден тялото на един мъж бе погребано в немаркиран гроб в гробището на едно парижко предградие. Според смъртния акт тялото принадлежеше на неидентифициран чуждестранен турист, загинал при катастрофа на околовръстното шосе на 25 август 1963 година. Присъстваха свещеник, полицай, представител на отдела за гражданско състояние и двама гробари. Никой не прояви интерес, докато обикновеният чамов ковчег потъваше в гроба. С изключение на един човек, който също присъстваше. Когато всичко свърши, той се обърна, отказа да съобщи името си и тръгна по гробищната алея. Самотна, дребна фигура, която се завръщаше у дома при жена си и децата.
Денят на Чакала свърши.