Той се надигна и другите двама го последваха. Роден повика Виктор й му нареди да слезе за ключовете от стаи 65 и 66. Докато чакаха, се обърна към Монклер и Касон:
— Трябва да се обадя от централната поща. Ще взема и Виктор със себе си. Докато ме няма, ще ви помоля да стоите заедно в една стая и да заключите вратата. Сигналът ми ще бъде три почуквания, пауза, сетне още две.
Този сигнал бе познатото три плюс две, възпроизвеждащо ритъма на Algerie Francaise, което парижките шофьори, недоволни от политиката на Дьо Гол, изпълняваха с клаксоните на колите си.
— Впрочем — продължи Роден, — някой от вас има ли оръжие?
И двамата поклатиха отрицателно глава. Роден отиде до писалището и измъкна тежък деветмилиметров МАВ, който държеше за собствени нужди. Провери пълнителя, пъхна го обратно и зареди. Подаде го на Монклер.
— Запознат си с това желязо, нали?
Монклер кимна.
— Доста добре. — И взе пистолета.
Виктор се върна и придружи двамата до стаята на Монклер. Когато отново се върна, Роден закопчаваше палтото си.
— Хайде, капрал, работа ни чака.
Машината на БА19 от Лондон се плъзна по пистата на виенското летище Швехат в сгъстяващия се здрач. Русият англичанин се бе излегнал в креслото си край прозореца в опашката на самолета, загледан в проблясващите под снижаващата се машина сигнални светлини. Винаги му доставяше удоволствие да ги наблюдава как се приближават стремглаво и създават впечатлението, че самолетът неминуемо ще докосне тревистата площ преди пистата. В последния миг слабо осветената трева, номерираните табели по края и самите светлини изчезваха, за да отстъпят място на излъскания черен бетон малко преди колесарите да докоснат земята. Англичанина обичаше точността.
Седналият до него млад французин от Френското туристическо представителство на Пикадили20 го погледна неспокойно. Откак му се обадиха по обяд по телефона, той не бе на себе си. Преди близо година, по време на отпуск в Париж, бе предложил услугите си на ОАС и оттогава бе изпълнявал простото нареждане да си седи на бюрото в Лондон. Задачата му бе незабавно и точно да изпълни всяка заповед, получена чрез писмо или телефонно обаждане на неговото истинско име, но започваща с обръщението „Драги Пиер“. И оттогава нищо, чак до днес, 15 юни.
Телефонистката каза, че го търсят лично от Виена, като добави „En Autriche“21, за да не помисли, че става дума за едноименния град във Франция. Учуден, прие разговора, за да чуе в слушалката „Драги ми Пиер“. Трябваха му няколко секунди, за да си спомни собствения псевдоним.
Оправда се в службата с пристъп на мигрена, за да отскочи след обедната почивка до един апартамент на Саут Одли Стрийт и да предаде съобщението на Англичанина, който му отвори. Последният с нищо не показа да е изненадан от искането да замине след три часа за Виена. Събра набързо някои вещи от първа необходимост в пътническа чанта и двамата се отправиха с такси към летище Хийтроу. След като французинът призна, че не се е сетил да плаща в брой и носи единствено паспорт и чековата си книжка, Англичанина извади спокойно пачка банкноти, колкото за два двупосочни билета.
От този момент насетне почти не размениха дума. Англичанина не попита защо отиват във Виена, с кого ще се срещнат и защо, което бе добре дошло за спътника му, тъй като и той не знаеше нищо. Указанията му гласяха просто да потвърди по телефона от лондонското летище пристигането им с полета на БА. Тогава получи нова заповед — щом пристигне на Швехат, да се обади на информацията. Всичко това го притесни, а пълният самоконтрол на Англичанина, вместо да го успокои, правеше нещата още по-непоносими.
В главната зала на летището съобщи името си на красивата австрийска информаторка. Тя прегледа подобната на пчелна пита информационна дъска и му подаде малко жълтеникаво листче. На него пишеше само: „Обадете се на 61 44 03. Търсете Шулц“. Младежът се насочи към разположената в дъното на залата редица телефони. Англичанина го потупа по рамото и му посочи автоматите с надпис „Wechsel“22.
— Ще трябват монети — каза на чист френски. — Дори австрийците не са толкова щедри.
Французинът се изчерви и тръгна да обмени пари, а Англичанина се разположи удобно в едно от тапицираните кресла и запали нова цигара с филтър. Придружителят му се върна много бързо, стиснал в ръка няколко австрийски банкноти и шепа монети. Отиде до телефоните, намери празна кабина и избра номера. Хер Шулц от другия край му даде лаконични и точни указания.
Това отне само няколко секунди, след което връзката прекъсна.