— В случай, че решим да наемем за тази работа професионален убиец… — започна Роден.
— Друг избор нямате — прекъсна го спокойно Англичанина.
— Защо, ако смея да попитам? Все още има мъже, готови да сторят това от чисто патриотични подбуди.
— Да, Ватен и Кюрюче все още съществуват — отвърна русият. — Без съмнение някъде ще се намерят нови Дегелдрес и Бастиан-Тири. Обаче вие тримата не сте ме извикали тук за общи разисквания върху теорията на политическото убийство, нито пък защото внезапно сте изпитали недостиг от пищоваджии. Извикахте ме, защото, макар и със закъснение, сте стигнали до извода, че вашата организация е до такава степен инфилтрирана от агенти на Френската тайна служба, че малко от решенията ви остават за дълго тайна и освен това, защото физиономията на всеки един от вас е здраво запечатана в съзнанието на всеки френски полицай. Значи ви трябва външен човек. В това отношение имате право. Ако работата трябва да се свърши, необходим е външен човек. Единственият открит въпрос е кой и за колко. Е, господа, мисля, че сте имали предостатъчно време да проучите стоката, нали?
Роден погледна встрани към Монклер и повдигна едната си вежда. Монклер кимна. Касон стори същото. Англичанина гледаше през прозореца, сякаш всичко това не го интересува.
— Ще убиете ли Дьо Гол? — попита накрая Роден.
Гласът му прозвуча тихо, но изпълни цялата стая. Погледът на Англичанина падна върху него, ала очите отново бяха съвършено безизразни.
— Да, но ще струва много скъпо.
— Колко? — попита Монклер.
— Трябва да ви е ясно, че такова нещо се прави един път в живота. Извършилият го никога вече няма да може да работи. Възможността да останеш не само незаловен, но и неразкрит е твърде малка. Човек трябва да получи за тази неповторима задача достатъчно, за да живее добре до края на дните си, както и да си осигури закрила срещу мъстта на голистите…
— Щом вземем властта — каза Касон, — няма да изпитвате недостиг от…
— В брой — отсече Англичанина. — Половината в предплата, другата половина след изпълнение на задачата.
— Колко? — попита Роден.
— Половин милион.
Роден погледна към Монклер, който се намръщи.
— Много пари са това, половин милион нови франка…
— Долари — поправи го Англичанина.
— Половин милион долара? — възкликна Монклер, като се надигна от стола си. — Вие не се чувате!
— Не — спокойно отвърна Англичанина, — аз просто съм най-добрият и поради това най-скъпият.
— Положително бихме получили по-ниски оферти — отбеляза малко насмешливо Касон.
— Да — рече русият безизразно, — бихте намерили и по-евтин убиец, за да ви вземе петдесетте процента предплата и да изчезне с тях, или да ви се оправдае по-късно защо нищо не можело да се направи. Като ще наемате най-добрия, трябва и да платите. Цената е половин милион долара. Като се има предвид, че срещу свършената работа очаквате да получите самата Франция, твърде ниско оценявате родината си.
Роден изслуша безмълвно този двубой, след което взе думата:
— Touche.27 Въпросът е там, Monsieur, че ние не разполагаме с половин милион долара в брой.
— Знам — отвърна Англичанина. — Ако искате да се свърши работата, ще трябва отнякъде да съберете тази сума. Сам знаете, че не аз се натискам в случая. След последната си поръчка разполагам с достатъчно средства за няколко години спокоен живот. Привлича ме обаче мисълта да имам достатъчно, за да мога да се оттегля завинаги от бизнеса. Ето защо съм готов да поема някои изключително големи рискове, за да спечеля тези средства. Вашите приятели тук искат още по-голяма награда — самата Франция. Мисълта за риска обаче ги ужасява. Съжалявам. Ако не сте в състояние да се сдобиете със споменатата сума, ще трябва да се върнете към организирането на собствени заговори, за да ги видите провалени от властта един след друг.