Не е известно точно в кой момент се е натъкнал на отговора, но може да се допусне с голяма вероятност, че това е станало през трите дни след седми юли. За тези три дни, като тръгна от зародиша на едно хрумване, породено от написаното от журналист през 1962 година, и след като препровери идеята си в отчетите за всички години управление на Дьо Гол от 1945-а насам, наемникът съумя да стигне до търсения отговор. Именно тогава той установи с точност кога именно, независимо от болести или лошо време, напълно презрял всякаква заплаха за собствената си безопасност, Шарл дьо Гол ще се покаже на обществено място. От този миг нататък подготовката на Чакала напусни областта на теоретическите проучвания и се насочи към изработване на същинския план.
В течение на дълги часове, излегнат в апартамента си, вперил поглед в кремавия таван, пушещ една след друга своите дълги цигари с филтър, той обмисляше проекта, докато и последната подробност зае точното си място.
Поне десетина идеи бяха обсъдени и отхвърлени, преди да се спре на окончателния вариант, като прибави към „кога“ и „къде“ отговора на въпроса „как“. Чакала си даваше сметка, че през 1963 година Дьо Гол бе не само президент на Франция, а и най-внимателно и професионално охраняваната фигура в западния свят. Неговото убийство, както показа бъдещето, щеше да е по-трудно от убийството на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди. На английския наемник не беше известно например, че френски специалисти бяха получили любезно разрешение от американците да проучат мрежата от мерки за сигурност около президента Кенеди и се бяха завърнали с чувство за превъзходство спрямо американската тайна служба, която я беше разработила. Френските експерти отхвърлиха американската система и постъпката им бе оправдана, когато през ноември 1963-та Джон Кенеди бе убит в Далас от полуненормален аматьор със съмнително досие, докато Шарл дьо Гол доживя до пенсия и почина накрая в мир в собствения си дом.
Ала Чакала знаеше, че хората от службата за сигурност, срещу които бе тръгнал, са сред най-добрите в света и че целият апарат по охраната на Дьо Гол се намира в състояние на постоянна готовност, докато организацията, за която работеше, гъмжеше от издайници. Като плюс в равносметката можеше да разчита на собствената си анонимност и на твърдоглавия отказ на жертвата да сътрудничи със собствената си охрана. В уречения ден гордостта, вироглавството и пълното незачитане на заплахата срещу собствената личност щяха да накарат френския президент да излезе за няколко мига на открито, независимо от всички рискове.
Редовната машина на SAS32 от Копенхаген направи последен завой, нареди се успоредно с централната сграда на лондонския терминал, придвижи се още малко напред и спря. Воят на турбините продължи още няколко секунди и също замря. След минута-две трапът подходи към самолета и пътниците заслизаха, след като кимаха за сбогом на усмихващата се горе стюардеса. На площадката за посрещачи русият мъж вдигна слънчевите очила горе на челото си и долепи до очите бинокъл. Това бе шестият поред пътнически поток, подложен тази сутрин на подобно проучване, но тъй като напечената от слънцето тераса гъмжеше от посрещачи, поведението на нашия наблюдател не възбуди никакъв интерес.
Когато върху стълбата се показа осмият пътник, човекът на терасата се напрегна леко и го проследи с бинокъла. Пристигащият от Дания бе свещеник или пастор, облечен в сив духовнически костюм и с прилична на нашийник бяла якичка. Металносивата умерено дълга и добре подстригана коса бе отметната назад и го правеше да изглежда близо петдесетгодишен, макар лицето да бе по-младо. Беше висок, широкоплещест мъж и изглеждаше физически във форма. Имаше горе-долу същото телосложение като наблюдателя от терасата.
Когато пътниците влязоха в салона за паспортна и митническа проверка, Чакала прибра бинокъла в кожения калъф, провесен през рамото му, затвори го и бавно мина през стъклената врата към главната зала. След петнадесетина минути датският пастор се зададе откъм митницата с чанта и куфар в ръце. Изглежда, никой не го посрещаше и той се насочи към гишето на банката „Баркли“, за да обмени пари.
От онова, което съобщи на разпита в датската полиция след шест седмици, можеше да стане ясно, че не е забелязал русия млад англичанин, застанал до него на опашката и явно чакащ своя ред, макар и изучаващ внимателно чертите на датчанина иззад тъмните си очила. Или поне нямаше спомен за такъв човек.